Cлънчев ден в центъра на Амстердам. Случаен минувач подвиква на един българин, който се разхожда по колоездачната алея, бързо да се дръпне оттам.
В следващия момент на милиметри от пешеходеца профучава поредното колело.
Позната история, която трудно би се случила в София. В столицата има само две подобни алеи. За повече е нужно пространство, което не може да бъде намерено от общинската управа. Героят в случката в Амстердам се казва Петър Диков. За центъра на София той казва: "Тук няма къде да ходят пешеходците, да не говорим за колоездачите." Какво би посъветвал Диков веломаниаците? "Съветвам ги просто да не карат в центъра." Петър Диков е главният архитект на столицата.
На пръв поглед карането на велосипед в града звучи като добра алтернатива и на личния, и на обществения транспорт. Така или иначе сте хиперзаети и нямате време за спорт. А и мразите задръстванията сутрин - независимо дали беснеете зад волана, или сте в тролея, където се опитвате да предпазите от смазване гръдния си кош. Защо тогава да не се придвижвате с колело
Велосипедът е своеобразно 3 в 1 - гарантира ви движение, независимост и бързина. Бензинът и билетите излизат по-скъпо, а и колелото е безспорно най-бързият вариант за придвижване в радиус от три до четири километра. Това, от една страна.
От друга, карането в София може да означава и стабилно надишване с отровни газове, отнасяне на двайсетина псувни в час, някой и друг счупен крайник, уютен престой в болница... Защо ще искаш да си причиняваш подобно преживяване в град, в който тротоарите са заети от паркирали коли или враждебни пешеходци, а на шосето липсва всякакво съобразяване с теб?
"Капитал" провери мотивите на заклетите колоездачи и дори покара рамо до рамо с най-лудия, който успя да намери.
Става въпрос за Огнян. Той е на 25, работи като фотограф в столична информационна агенция. Ако сутрин, след като си обуе панталона, Оги
Запретне десния си крачол
това със сигурност означава, че днес ще кара колело. Понякога му се налага да снима на места, където официалното облекло е задължително. "Подвивам дори панталоните с ръб, за да не се замотават във веригата", казва той. За Оги карането на велосипед е мания. Начин на живот. Това са все клишета, изпълнени със смисъл. Четири години е тренирал колоездене, иначе кара от 7-8-годишен. "Убеден съм, че веднъж човек качи ли се на колело, после не му се слиза", казва той. Имал е не една пътна злополука, но и дума не може да става да замени усещането за свобода с някой "по-улегнал" начин за придвижване.
Оги сваля велосипеда от шестия етаж, където е апартаментът му, като го напъхва в асансьора. Бабите от входа са наясно с неговото увлечение и не са много толерантни към страстта му. "Само се карат с мен, че съм калял асансьора. Глупости" - техните протести не го притесняват, нито ще го накарат да се съобразява с тях. За него е важно чувството, което му носи велосипедът. Според Оги този начин на придвижване пести нерви, пари и действа разтоварващо. "Освен това с колелото никога не попадаш в задръстване", усмихва се той.
Скоро виждаме това на практика, и то по един от най-натоварените булеварди в столицата. Бързо става ясно, че Оги наистина е пристрастен. За да стигне от жилището си в квартал "Изток" до центъра, където работи, всеки ден трябва
Да преодолява "Цариградско шосе"
Още докато сме в локалното платно и включването в булеварда тепърва предстои, страхът започва да пълзи по гърбовете. Не и по този на Огнян обаче. Той уверява, че е до свикване. "Може би съм прескочил граница на страх от колите, защото карам много." Наистина, докато караш с него, няма как да не ти направи впечатление как спокойно се движи сред профучаващите на педя разстояние коли, тролеи и автобуси. "Провираш се навсякъде, движиш се заедно с колите и пресичаш като пешеходец, вместо да чакаш светофар." Въпреки това, ако има възможност да избегне натовареното движение, винаги го прави.
Понякога вместо по "Цариградско" Огнян минава през Борисовата градина - "но пък нощем през парка е малко страшничко, честно казано". А пък през деня по алеите се разхождат пешеходци и малки деца, които според него също не са съвсем безопасни - "най-гадната ми катастрофа беше точно сблъсък с пешеходец, бях с пукнати ребра, няколко шева".
Друга причина да предпочете минаването през парка е мръсотията по булеварда. На светлината летящите прашинки във въздуха се виждат съвсем ясно. Започваш да си представяш колко милиарда от тях си вдишал за секунда време.
"Често велоалеите са блокирани от автомобили - много шофьори паркират там, понеже няма къде другаде", казва Георги, на 24, който също е запален колоездач. Според Йордан, на 30 години, в парковете може да се кара, но ако искаш да ходиш с колело на работа например, е кошмарно - "много е опасно из центъра - ако карам в посока на движението, не виждам зад мен какво става, ако карам срещу движението, бутам пресичащи улицата хора, които гледат наляво, тръгват и едва тогава поглеждат надясно". "Да не говорим за бездомните кучета, които започват да те преследват в опит да те изядат, ако случайно минеш покрай тях", казва пък Ана, на 26, която отдавна е изоставила идеята да кара в града и колелото й събира прах в мазето.
Докато за Огнян карането на колело по "Цариградско" е неповторима тръпка, много негови "колеги" не мислят така. "Големите булеварди и кръстовища са истински рискови за колело, защото не можеш да се движиш като кола. Опасно е да се мотаеш, когато колите се движат с 90-100 километра в час.
Трябва да се направят алеи за движение и за пресичане на големите кръстовища, подлезите да се приспособят", казва известният правозащитник Йонко Грозев, който почти не слиза от велосипеда и дори вози децата си до детската градина - въпреки "натрапчивото усещане, че на колелото си невидим". Според Грозев отношението на пешеходци и шофьори към колоездачите е "все едно ни няма". Това води и до инциденти от рода на този, в който пътят на Грозев е пресечен от гневен шофьор. "Ти камион ли си, какво правиш на платното", е първата реакция към Грозев. Следващата е опит за удар с лопата...
Огнян е съгласен, че конфликт по пътя между волосипедисти и шофьори не е в полза нито на едната, нито на другата страна. Как могат да се помирят обаче? Според него също
Решението е да се направят велосипедни алеи
Така повече хора ще могат да карат колело на повече места и за по-дълго време - което означава по-малко коли, по-чист въздух и така нататък. Велоалеите в столицата са по-скоро бутафорни, коментира Огнян. Тази от НДК до Южния парк не удовлетворява колоездачите, а другата, която е успоредна на булевард "Цар Борис III", всъщност е била алея за пешеходци, преименувана на велоалея. "Тя всъщност представлява част от платното, отбелязана с жълта боя. Там движението е доста либерално", казва той.
"Улиците на София са малки и достъпни за колело" - Йонко Грозев е убеден в това точно толкова, колкото и че "автомобилът в България е много силен белег на социален статус". Именно това кара повечето хора да предпочитат четири пред две колела за придвижването си. Той обаче смята, че София става все по-трудна за шофиране и отношението към колоездачите ще започне да се променя.
От екологичното сдружение "За Земята" предоставиха на "Капитал" писмо от заместник-кмета на Столичната община Велизар Стоилов. В него Стоилов уверява организацията, че в столицата ще започне поетапно изграждане на велоалеи по шест маршрута.
Главният архитект на София отрича да се предвижда маркирането на нови велоалеи в центъра на София. За Петър Диков единственият вариант е такива да бъдат начертани в парковете, а може би следващата година и в кварталите, до които достига метрото. Абсолютен приоритет за главния архитект в момента е придвижването и паркирането на колите в центъра на града. Въпреки положителния опит от други страни (виж допълнителния текст) Петър Диков не смята, че велосипедите ще разтоварят трафика в София.
Огнян обаче задочно го опровергава. За 15 минути в 12 часа на обед през седмицата стигаме от хотел "Плиска" до градинката пред бившия "Кристал" (пробвайте да вземете това разстояние за същото време с кола или градски транспорт). С измамното чувство, че най-трудното е останало зад гърба ни, се отправяме към университета, където учи Огнян. Там ни очаква следващото препятствие. Няма стойка за велосипеди.
Столицата - автомобилен град
Общините в много градове в света са разбрали, че ако се създадат условия за велосипедистите, ще намалее автомобилният трафик и въздухът ще стане по-чист.
През последните години в Амстердам, Берлин, Копенхаген и други градове в Европа се появиха обществени велосипеди - боядисани в характерен ярък цвят и оставени на публични места колела, които всеки може да ползва срещу монета или безплатно. Разбира се, част от велосипедите бяха откраднати, но според организаторите на инициативите това е бил "пресметнат риск", многократно по-нисък от ползите от идеята. Повечето големи европейски градове в Холандия, Франция, Германия, Дания, Швеция, Италия, Унгария и т.н. имат достатъчно на брой алеи за велосипедисти между тротоара и уличното платно, както и стойки за заключване на колелото, дори цели своеобразни паркинги за колела.
Плановете на Столичната община стигат до идея за алеи за велосипедисти, които свързват големите паркове в града. Главният архитект на София Петър Диков заяви пред "Капитал", че се обсъждат и алеи в кварталите "Люлин" и "Обеля", които да водят до основните метростанции. Така пътуващите, които нямат директен транспорт до метрото, ще могат да пътуват до станциите с колела, които да оставят на стойки.
В най-скоро време на ключови места в столицата ще бъдат монтирани 53 стойки за велосипеди. Идеята е на предаването "Сблъсък", а целта е да мотивира софиянци да карат велосипеди и така да облекчат трафика в града. "Колелото не е срамно, даже е модерно", каза пред "Капитал" единият от водещите на "Сблъсък", Андрей Арнаудов. Според него обаче в София има твърде много "гъзари", които се качват на колите си, дори и да трябва да минат само 200 метра.
