П ървата проницателна съвременна теория за българския комунизъм. Първото изследване, което с концептуален размах разказва и анализира целия български комунизъм.
Такива са първите възторжени отзиви за книгата "Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория" от проф. Ивайло Знеполски.
Изданието на "Сиела" и Института за изследване на близкото минало
(minaloto.org) предлага социална критика и културна история, политология и история на понятията - всички работещи инструменти на социалните науки
"Прелестните места в изложението са малките истории на отделни личности - от Георги Димитров до Славка Славова, чрез които комунизмът започва да говори и жестикулира на живо. Виртуозното композиране на големи и малки сюжети превръща книгата в особено концептуално четиво - едновременно учебник, но и книга за удоволствие. Учебник за удоволствие", писа "Литературен вестник".
А във в. "Култура" Михаил Груев посочва: "Книгата представлява безспорно явление в интердисциплинарното познание за комунизма и за неговия български вариант в частност. Тя може да бъде разположена в граничните полета между историята, философията, културологията, но и на академичната есеистика в духа на европейската научна традиция.
Този смесен характер на жанра произтича от твърде разнообразната изворова база, включваща както архивни документи, така и материали от периодичния печат от времето, за което става дума, а също и мемоарни свидетелства, литературни, кинематографични и художествени артефакти.
Комбинирането на всички източници в научен текст и пречупването му през огледалото на личния спомен безспорно представлява предизвикателство за всеки изследовател. Следва да се признае, че Знеполски е успял да намери баланс между различния контекст и да запази академична дистанцираност и обективност."
В отделните части на изследването върхту 360 стр. авторът последователно проследява:
- Установяването на комунистически режим в България, т. нар. народна демокрация и тоталитарното господство;
- Курсът към мобилизиране на масите;
- Революционното насилие и тоталитарния произвол;
- Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и "народната демокрация";
- Съветизацията на България - основен ресурс на комунистическата власт;
- Изплитането на тоталитарната мрежа;
- Реалният социализъм или краят на комунистическото мечтаене;
- Форсирана индустриализация и социално инженерство;
- Консенсусът около нормите на режима през 60-те години: корумпирането на обществото;
- Социалната структура на "реалния социализъм";
- Масовизирането и бюрократизирането на комунистическата партия и обществените последици от това;
- Границите на комунистическата политическа модернизация;
- Предизвестеният край - комунизмът пред неразрешима дилема.
Ивайло Знеполски е професор в Софийския университет "Св. Климент Охирдски", гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (ЕНЕSS), директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума "Софийски диалози".
Създаденият през есента на 2005 г. Институт за изследване на близкото минало се опитва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и в обществения ни живот.
"Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми", казва Знеполски.
"На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво точно им се е случило.
Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки четящ и любознателен гражданин да получат адекватно познание за отминалия период", казва професорът.
