К ато едни истински разбивачи на легенди, изследователи от Университетския колеж в Лондон доказаха експериментално, че 50-годишна теория за причините за остаряването всъщност е напълно погрешна.
През 1956 г. Д. Харман изказва предположението, че молекулните увреждания (особено на ДНК), водещи до остаряване, са причинени от агресивното поведение на т. нар. свободни радикали. Влиянието им е определено като "оксидативен стрес".
Свободните радикали са естествен спътник на повечето обменни процеси в организмите. Представляват свръхреактивни кислородни молекули, които по подобие на ръждясването на желязото могат да причинят необратими увреждания на клетките и тъканите. Все по-увредени, с времето те изпълняват функциите си все по-трудно.
За щастие обаче свободните радикали са свободни за кратко, поради наличието на защитни системи в клетките, които неутрализират натрупването им в опасни количества. Но неутрализиране не означава пълното им елиминиране.
Какво би станало, ако можем "да настроим" тези защитни системи така, че да отърват организма напълно и от последния свободен радикал? Според теорията на Харман би трябвало да можем да отговорим положително на въпроса "Ще забавим ли стареенето?".
За най-голяма изненада обаче отговорът е "не". Оксидативният стрес не е причина за остаряването.
Това показват данните от лабораторни експерименти с червеи и мишки, които са били изменени генетично така, че да произвеждат по-голямо количество молекулни комплекси, които елиминират свободните радикали. Продължителността на живота на червейчетата и мишките съвсем не се удължила според очакванията на учените.
Изненадата изглежда ще е много лоша за производителите на продукти анти-старост: кремове, мазила, хранителни добавки, в листовките на които е изписана безброй пъти думата "антиоксиданти".
Според учените ролята им остава голяма за добрия тонус, но не и за предотвратяване ефектите на старостта. Остаряването е факт. Факт е и че основна причина за това е настъпването на различни увреждания в ДНК и други макромолекули.
Ако не свободните радикали сами по себе си, то кой (или кои) са другите причини за уврежданията? Изглежда отмирането на една теория ще постави началото на качествено нов етап в изследванията, свързани със старостта.
