Капка жива вода

Д�а �ато пиша това, навън завалява пороен дъжд. Сякаш водата се вълнува, сякаш ме чува, сякаш говори и иска непременно да запиша всяка нейна дума. Вали, пращи, шурти. Облаци от подивели остри пръски в многомилионна симфония барабанят по всяко листо, керемида или човешка глава като гъст рояк от стрели.

Ала въпреки стихийните й звуци в примитивния танц на наплива  -- водата не говори. Не пее. Не нашепва. Водата е няма. Тя има може би мисли, може би има памет,  може би обича да слуша Моцарт и предпочита естествените водни басейни пред ръждивите тръби на водопроводната канализация (както се разказваше надълго и нашироко в един руски документален филм). Факт: водата носи в простата си молекула началото на всичко живо и е утробата, в която то е зародено и израстнало. Но освен това мистериозно, рядко, богоподобно Н₂О всички останали съставки, примеси, значения, употреби и интерпретации са последствени. И голяма част от тях са изкуствено добавени от мен, Човека. 

Понякога, но все по-рядко, аз, Човекът, се сещам за кръговрата на водата, така както татковците и картинките в детските енциклопедии го обясняват. Сега дъждът е дъжд, а душът е душ -- връзката се губи постепенно, на преден план излизат други, по-тривиални неща: водомери, сметки, пране, съдомиялна, автомивка, мокрият парцал за под... Като деца откривахме света и чудото на кръговрата беше едно от най-големите му тайнства. По-късно се дефинираха категории:

 ·         питейна вода

 ·         чешмяна вода

 ·         бутилирана вода

 ·         трапезна вода

 ·         минерална вода

 ·         газирана вода

 ·         дестилирана вода

 ·         мека и твърда вода

 ·         тежка -- и свръхтежка вода

 ·         роса

 ·         мъртва вода

 ·         светена вода

 ·         вода за казанчето на тоалетната

 ·         морска, солена вода

 ·         речна, сладка вода (макар всъщност горчива)

 ·         бистра езерна вода

 ·         мръсна блатна вода

 ·         сняг и пара

 ·         подпочвена вода

 ·         индустриална вода

 ·         вода за напояване и за поене

 ·         вода за плуване и гмуркане

 ·         вода за отопление и охлаждане

 ·         отпадна вода

 ·         вражески води

 ·         родилни води...

Когато се раждаме (междувременно де, откакто съществуват категориите), светът ни посреща завършен, такъв, какъвто е, и след първоначалния жив, но скоропостижно изпаряващ се интерес към тайнстовото на Водния кръговрат, преставаме да си задаваме човъркащи въпроси и забравяме най-важното -- че от самото начало, все още и завинаги ние и водата взаимодействаме.

Сипете си чаша вода и я разгледайте внимателно. Виждате ли Н₂? Виждате ли О? И какво друго виждате в нея? Има ли следи от дългото й пътуване до кранчето в банята или до пластмасовата бутилка? Какъв цвят имат минералите в нея? А тежките метали? Плуват ли в нея незнайни микроскопични частици, многоцветни и искрящи, като тайна съставка в еликсир за вечен живот? Колко са големи молекулките, които една по една се отделят от повърхността й? Колко време е нужно, за да се изпари цялата чаша? И къде отива всъщност след това? Какви други форми освен тази на чашата е приемала и ще приема нежната гъвкава течност?

Толкова малко знаем наистина. А водата е с нас от раждането до смъртта, от сутринта до вечерта. Дори и нощем продължава неспирният й кръговрат вътре в нас и навсякъде около нас. Сънуваме я, будим се жадни, търсим я, както бебе търси майчината гръд. Сутрин я кипваме и варим от нея всевъзможни питиета, вечер употребяваме ферментирали нейни смеси със странни въздействия. Изстудяваме я, мием си с нея лицата, с нея преглъщаме таблетки за сън, таблетки срещу деменция, прахчета срещу настинка и капсулки срещу смъртоносни вируси. По гъвкавите й реки и огледални морета управляваме платноходки и самолетоносачи. Под повърхността й търсим храна, гориво и отговори. Водата от океаните прелита хиляди километри, за да се извали над нас, да намокри челата ни, да окаля обувките ни и да потанцува с чадърите ни, да утоли жаждата на земята, да съживи треви, дървета и селскостопански насаждения, да залее градове и брегове, да свлече пръстените склонове на долини, да напълни океаните...

И ние все пак знаем толкова малко за нея. Почти нищичко. Не знаем дори защо водата е толкова важна за живота на клетките. Не знаем дори защо има същества на земята, които с месеци оцеляват без капчица вода -- но никога и цял живот. Не знаем защо въпреки живителната й енергия, водата не става за дишане. Дори рибите се давят във вода. Водата е наша най-близка и същевременно наша най-чужда. Водата е космическото, нашето единствено собствено място във Вселената -- и е най-земното от всички земни неща.

Водата може и да е няма; но е жива. Живее в нас и ние живеем във нея. Докато не е късно, те призовавам, Човеко: сипи си чаша вода и я разгледай внимателно. Капка по капка. Помоли я за спасителната капка жива вода, без която душата ти пресъхва. Помоли я да се върне при теб и да остане. Тя може би има мисли, може би има памет, може би чува.

Водата може би умее да прощава.