Днес всъщност са много малко хората, които осъзнават важността на водата и тази на природните ресурси като цяло. Ролята на еколозите и природолюбителите е изключително голяма, когато става дума за опазването на тези така важни за сегашните и бъдещите поколения ресурси. Същността на устойчивото развитие сякаш е оставена на заден план и задачата на тези хора започва да се превръща в непосилна и изключително трудна. Основната идея на този привидно сложен термин „устойчиво развитие”, се състои в осигуряването на достатъчни ресурси за настоящето поколение, гарантирайки същото количество и за бъдещите поколения. Безотговорно е вземането на краткосрочни решения за дългосрочни проблеми с цел подсигуряване на вота за предстоящи избори например, безотговорно е и да лишаваш децата и внуците си от възможността да водят ползотворен живот и да се радват на изобилието от ресурси.
В развиваща се страна като нашата, водата не би следвало да е ограничен ресурс. Мнозина от нас са свикнали с лукса да имат постоянно течаща вода, при това и топла. Кога всъщност отдаваме нужното значение на водата и разбираме колко е важна тя за нас? Когато отвъртайки кранчето на чешмата се случва нещо крайно необичайно. Вместо силната струя вода, която бърза да се стече в канала и да навърти обороти на водомера, сега чуваме така непознатото за нас „кап-кап”, което също изчезва след миг. И тогава започваме да си мислим , как е недопустимо да спрат водата без предупреждение и да отправяме благословии към познатата инстуитуция, виждайки съобщението за авария в интернет. Несъмнено за нас това е причинено временно неудобство, което обаче е способно да развали настроението на мнозина за цял ден.
По същото време в друг край на света, някой чува това „кап-кап” и не е изненадан. Този някой знае, че му предстои преход от няколко километра, за да си набави питейна вода за няколко дни напред или че просто в момента се провежда режим на водата и ще може да ú се наслади след петнадесет часа. И докато мисълта за нещо такова плаши много от нас, то това е жестоката реалност дори в някои краища на България. Режимът на водата не е страшен за тези от тях, които са свикнали с тези неволи. Със сигурност обаче, това са хората, които животът е научил да уважават водата и в малките количества, до които могат да се докоснат. Когато и това малко количество им бъде отнето, тогава всъщност се появява този страх у тях.
Замърсяване на водоема? Това е може би най-страшното за всеки жител на подобен регион не само в страната ни, но и в света. Животните се натравят, посевите умират, плъзва вирусна епидемия, това, което те поддържа жив и с което изкарваш прехраната си вече го няма и в този миг, осъзнаваш колко зависим си от водата, и колко важна е тя за теб. Близо до тях, някой друг, не осъзнава това. Той изхвърля отпадъците си ежедневно в района на водоема и съзнателно нарушава еко равновесието. Водата за него е лукс и разполага с нея 24 часа в денонощието. Важността на водата за него се простира до това да напълни басейна и джакузито си или да напръска райграса в три-декаровия си двор.
Факт е. Броят на хората, взимащи водата за даденост и отнемащи от нейната животворна сила за сметка на всички нас, расте и то вероятно с всеки изминал ден. Стига се до редица замърсени реки, водоеми с негодна за пиене вода, предупреждение за епидемии и вирусни инфекции, изхвърлени на повърхността или на брега риби и делфини. Многобройните протести на природолюбителите и еколозите сякаш не трогват хората, които с лека ръка вредят на водното ни богатство, нито тласкат управляващите да предприемат така нужните наказателни мерки срещу виновниците.
И тогава всъщност природата остава единствен арбитър в този спор между сегашни и бъдещи поколения. Природните бедствия все по-често намират изражение на територията на нашата страна, като в последните години най-отчетливи са именно водните такива. Реки, излезли от коритата си, високи вълни за нашето море, прелели язовири, поройни дъждове. Резултатите - стотици срутени или наводнени къщи, наводнени селскостопански земи, удавени животни, запушени шахти и отводнителни системи, пострадали и ранени, хора, загубили живота си и страх. Страх, продиктуван от всемогъщата и всепоглъщаща сила на водата. Със сигурност това са хора, които имат отношение към водата и не допускат нейното пропиляване. Звукът „кап-кап”, поради незатегнатото кранче на чешмата е чужд за тях.
От изключителна важност е не само пострадалите от водни бедствия, а всеки един от нас да разбере, че водата е много важна част от нас, при това - една много важна част. Още при раждането ни, тя е съставлявала 80% от телесната ни маса, а с възрастта намалява до 70% - един не малък процент, който затвърждава нейната роля в нашето съществуване. Нека заедно направим така, че един ден бъдещите поколения да не се тровожат за това какво количество оставят за своите деца и внуци!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!