Кой съм аз? Къде е моето място в свята? А какво всъщност представлява света, как би изглеждал той, ако човека не съществуваше? Природата би могла да оцелее без човека, но ние бихме ли оцелели без нея? Взаимно свързани и допълващи ли са или човека се опитва да надделява, ценим ли природата или я приемаме за даденост?
Още със своята поява човека започва да експлоатира природата като я обработва, за да оцелее. Аграрните общества са използвали нейните благата, а модерните се намират в постоянно съперничество и желание за надмощие над нея.
Законите в природата са подчинени на равнопоставеност, всяко същество намиращо се в нея има своето място. Дори, ако за момент изчезнат онези толкова ни неприятни на нас гадинките би настъпил хаос.
Законите, които обществото е създало освен, че не работят, изглежда, че не се и спазват. Човекът на модерното време чувства себе си като недосегаем и не се интересува нито от обществените закони, нито от природните. Напоследък често се случва природата да напомни за себе си по неблагоприятен за нас начин.
Водата, заема най-голям процент от природата -- 71, може би е съвпадение, но и в човешкото тяло тя е около 70 %. За да оцелеем физически се нуждаем на ден от 2 литра вода, без нея това би било невъзможно. Учените са доказали, че освен свойството и да ни поддържа живи, тя може да влияе и върху нашия живот - "Водата има свойството да запаметява информация и дори да препрограмира съзнанието ни, както и това на хората, с които общуваме. Изпита с добри мисли, тя става лекарство."
Мит или реалност? Ако се вгледаме в приказките от нашето детство, свързани с водата и нейната мощ, това свойство може би няма да ни се стори толкова налудничаво. Възможно ли е водата да има такава мощ? И ако все пак я притежава, защо не се възползваме от нея, страх ли ще се окаже за човечеството да се научи да поема отговорност за живота си като се опита да му се наслаждава, а не да търси непрестанно тъмнината...ако нашите проблеми могат да бъдат разрешени само с добри мисли и една чаша вода, защо още не сме опитали да ги победим така?
Всъщност, човек забравил ли е от къде произлиза или просто е приел, че е всемогъщ? Напоследък всеки се опитва да намери себе си и своето място в живота си като се идентифицира с различни каузи, така се опитва да се почувства значим и по някакъв начин да оправдае съществуването си. Нео нацисти, анархисти, емо-та, скинари, политически ориентирани младежи, други защитници на природата, на бездомните кучета и още много други, наистина ли тези хора се интересуват от тези проблеми? Какво всъщност друго те правят, освен да говорят, нямат нужни ресурс или желание? Въпроси, на които аз не бих могла да намеря отговора, защото просто не съм екоманияк, не се идентифицирам с никаква кауза и не мисля, че това е начина. Ако „капка по капка" всеки промени първо индивидуалното си мислене, то и обществото ни ще се промени, а когато общество узрее достатъчно, за да прозре необратимите щети, които е нанесло в стремежа си да задоволи нуждите си, тогава природата и човека биха могли да заживеят съвместно и хармонично.
Екологично съзнание не се свързва с призивите да спасим природата от човешкото посегателство, да не изхвърляме своите боклуци не в определените за това места, това е въпрос на възпитание, а не на екологично съзнание. То се свързва с тревогата за непредвидимите последствия от действията на институциите, социалните групи и държавите върху средата, която населяват. Обикновеният гражданин има право да протестира, но не и да променя, промени идват от горе, а когато те липсват, някои явно има полза това да бъде така. А това как бъдещето поколение ще оцелее без природни ресурси, явно ще си бъде и техен проблем...
