Казват , че няма незаменими неща.Но тук има изключения --едно от тях е водата.
Водата в природата -като информация за водни басейни по различните кътчета на света, обитателите им, агрегатните й състояния и за основното й значение в природата -в това есе няма да се повтаря.Авторката смята аудитирията за образована или поне завършила основно образование или ако и това отсъства -- то от опита на живота --се знае колко в важна наистина водата.В есето няма и да стане дума дори и за интересни факти, а ще бъде синтез от къде комплицирани, къде простички истини... истини от живота,но разбира се свързани с темата „Капка по капка".Първата асоциация, която като се чуе темата не е за водата , а за търепението.Авторката беше чела за чаша на търпението и че тази чаша, когато се напълни трябва да се изпие. Колко е вредно това обаче за организма...Да, един американски президент бил казал някога- „Никой няма да го заболи стомаха, ако преглътне лошите думи",но за да имаш „Ангелски характер , трябва да имаш дялволско търпение"(казано от ... мъдър човек -- те са много философите, пък и не е нужно да си чел нечия филосфия, за да я споделяш, затова тази подробност няма да я издирва авторката). И така все става дума за преглътване. Но можем ли да преглътнем нашето бездействие, когато то не просто ще разруши света на нашите поколения, а започва да разрушава и нашият свят.И докато църквата и световните организации спорят ли, съдействат ли си , ех... от толкова лицемерие и двуличност,извинете-дипломация (искаше да каже авторката) и авторката не успява да разбере кой, какво и защов крайна сметка...? Авторката вчера, 27.06.2012г. ,сряда, прочете статия във в. „Телеграф"-Океанът поглъща Ню Йорк -- с дозаглавие в червено и с главни букви цялото : „Морското равнище се вдига с 4м до 2300г."
В своя преговор на „Писма от ада" Любомир Левчев пише ( цитирам):
„Накрая две думи за заглавието.Избора го милата Славка Бозукова ( имам такова есе от януари 2003г.).Всеки живее в ада ,който сам си е построил.Но никой не си е оставял на входа надеждата, както повелява надписът, видян от Данте.Затова тези писма са написани все пак с надежда."
Авторката не само смята , че събраните от Левчев есета, са прекрасен извор на анализирани събития и житейски опит , но там има редица който биха се вписали в тази тема.Авторката ще спомене само първото,с което и започва книгата: „Магията на водата"(2001-Изворът).
Колкото до надеждата, авторката има своя дефиниция за надеждата, а именно-надеждата е нищо повече от мързелът да сложиш край на едно копнение.
Колкото до ада ... Казано е: „Пътят до ада е осеян от добри намерения" И ако Господ ( понеже авторката е християнка и има що-годе бегла представа за религията без да е фанатичка) е дал , на човека свободната воля,то ние само си павираме пътя.Има обаче съществено разминаване в повелите на Господ: той от една страна очертава пътя към рая,но това са ограниченията,който той повелява.От друга страна всяка молитва започва с „Да бъде твоята воля Господи, така както на Небето,така и на Земята ..." (авторката се извинява,акко е допуснала грешка в цитирането на молитвата по църковен образец,за разминавания съдете родителите на авторката). Концепцията за покорност и вярност и вяра в Господ влиза в директен сблъсък със свободната воля отредена от същия Бог.
„Да бъдеш или да не бъдеш -- е решен въпрос. Какъв да бъдеш? Това е въпросът!"-цитат от друг интелигент,който се надяваме не си е блъскал главата в стената,но ако човечеството не вземе в ръце положението в идните години,авторката ще си купи билет за Китай, за да си бие главата в Китайската стена.
Нещата са обясними и обвързани.Дори и от БАН не мога да заблудят авторката, че това са необясними и почти ,но не съсвем предсказуеми природни метереологични и като цяло природни явления.
Най-малкото автораката знае , че: Резулататите от въртенето на Земята около Слънцето: 1) промяна в дължината на денонощето на един и същ ареал; 2)промяна в сезноте.Това надли се е променя -- движението на земята около слънцето.Следователно авторката май ще пише до учените от БАН- да й обяснят : ЗАЩО И КАК се случват природните катаклизми.Но авторката знае за взаймодействията :
За атмосфера-хидросфера-литосфера-биосфера;
За геосистемите-природни,антропогенна,идустиална,аграрна,селищна)
За градската агломерация,за природните компоненти ,за кръговрата на веществатаи т.н.
Те обяснят на авторката,да дадат идеи, а тя гарантира да не ги остави тези идеи бездомни.Зашото й се ходи в Китай ,но по повод -- коприна!
Доста хора са мият ръцете,смятайки , че това е признак за чистоплъност само ,но не е. А дали е наясно с това и министърът на на околната среда и водите на НРБ, се чуди и умува авторката на това есе.
В учебниците пишат , че Земята е единствената планета обитаема,защото има килород,а проспускат, че има и ВОДА,но това пък може й да са го открили специалистите от НАСА и затова да го пишат така само в българските учебници...което пък ни отвежда на безнадеждието за това какво представлява българинът ,но авторката да не се отплесва.
Наистина ли трябва да оценяваме нещо, само след като го загубим?
Чувала съм , че Ванга е говорила, че след време ще затваряме в буркани водата!
-Боже,да бъде твоята воля и моята свободно избрана молба към теб : пророчицата Ванга да не е права поне този път!Тя и за други природни катаклизми дано не е права описани от издателство труд 1997г в (две поредни книги ) като бедствията са в първата озаглавена „Пророчествата на Ванга"
И за финал --ценността на водата през погледа на класика ( български и световен) П.Р.Славейков
„Водата"
Слънцето земята съгрява
И водата изпарява
Парата нагоре плува
В облаци се образува.
Облаците се преобръщат
в Дъжд и сняг, и град,
и така се те завъщат
на земята пак назад.
-която ние, човеците обитаваме ...! Дано не издигат бъдните поколения монументи на бездействието.Друг мъдър човек ще цитирам за заключение:
Да направиш нещо и да не направиш нещо-все е грешка."!
криза, която тихо расте" />
