Обективно погледното самите ние сме
водни разтвори, седемдесет и девет процента от теглото на мозъка ни е вода,
кръвта ни е осемдесет процентен воден разтвор, даже костите ни са двадесет
процента вода, което някак обезмисля израза „сух като кокъл", но нека не се отдалечаваме от темата. Човек
се нуждае от поне два и половина литра вода на ден за да функционира нормално.
Тази вода е важна за всеки процес, който се случва в нашето тяло- от
преработване на вещества, до писане на есета с екологична тематика. Мисля, че е
напълно излишно да давам примери за значението на водата в нашето ежедневие, а
още по-малко за значението й за нашия начин на живот като вид. Цялата човешка
цивилизация е изградена с един централен фокус, естествено, говоря за водата.
Ранните хора са правили своите
селища близо до източници на питейна вода, знаейки че без нея няма как да
оцелеят, това ги е накрало да уважават и почитат водата, а в някои случаи- даже
и да се страхуват от нея. Днешния човек, обаче, изпитва едно сухо пренебрежение
към водата, вижда я като „онова мокро нещо, което излиза от мивката" , а не
като израз не природната красота и плодородие, или оръжието с което Земята си
отмъщава за греховете на хората. Архаичните религии са доста по- прагмитични и
смислени, ако човек отдели време да вникне в тях. Боговете на лятото често са
били по-зли от тези на пролетта, това е директно свързано с плодородието на
земята, което от своя страна зависи от... напоителните системи използвани в
агракултурата, тоест водата.
Прахосването на водни ресурси е
сравнително оправдано, ако погледнем нуждите на днешните хора: земеделие,
хигиена, съществуване... Тези неща са непостижими без ОГРОМНО количество вода,
грубо около осем милиарда литра дневно, ако не смятаме промишлена употреба.
Това е неизбежно, но не от там идват проблемите с водата, те идват от нашето
отношение към нея. Ресурс, стока, както и да я наричаме не я третираме
правилно. Изхвърляме боклуци във водните басейни, източваме канализяцията си в
океаните и много по-лоши неща. Ако трябва да използвам една дума за да опиша
това, което човечеството прави, то е просто безотговорно, не мислим за бъдещето
си, но може би не гледам през правилната гледна точка. Това не е нито първия,
нито последния текст, в който се говори за това как водата е замръсена и трябва
да се направи нещо по въпроса, и какво ли още не, но се надявам да е един от
малкото, в които са посечени истинските виновници. Държавите, или по-точно
държавните органи, отговорни за регулацията на водните ресурси, тяхното
разпределение, регулиране и пречистване. Проблемите са много, за това нека се
фокусираме над три от най-важните -- питейни вода, вода за земеделие и
регулиране използването на водни ресурси.
Водата, която пием, е далеч от
чиста, да не кажа далеч от питейна. Ние консумираме пречистена вода, която
после отива пак за пречистване, за да можем да я консумираме отново, а кой е
най-лесния начин за пречистване на вода... химикали. Защо ли някоя държава би
отделила пари от бюджета си, за да закупи скъпи и трудни за поддръжка прецизни
филтри, като може да използва нормални и да хвърли малко хлор във водата след
това. Все пак, нормалният човек живее колко, седемдесет, осемдесет години, не е
достатъчно време за да усети вредните действия на хлорираната вода, която разяжда
стави, тъкани и зъби, които по някаква причина, напълно различна от хлорираната
вода, са нещата, с които възрастните хора имат проблеми. Никой не говори за
това, но мръсните морета и океани не са единствения проблем с водата, ние пием
някаква течност, която е безполезна и дори вредна за нас, а преди хиляда години
в Китай са лекували болести и травми с вода, защото са знаели, че тя е
най-важното нещо. Има една древна китайска мъдрост: „Дай ми вода и ориз и ще
живея вечно, а пък ако искаш, задръж си ориза."
Интересно е, точно колко важен е
подходът ни към водата, може да не го осънаваме, но изхвърлянето на отпадъци в
океаните също пречи на нашето здраве, а да не говорим за цялата биосфера. Хайде
сега да се върнем в четвърти клас. Имаме воден басейн (пълен с вредни и
токсични отпадъци) , водата от него се изпарява (вземайки със себе си всичките
токсини и вредни вещества) и после пада като дъжд, който се просмуква в земята
и я пълни с какви ли не боклуци. Просто е интересно как с всичко, което правим,
намираме начин да тъпчем земята с отрова, да не говорим, че дишаме голяма част
от тези изпарени вещества, даже може да се каже, че дишаме собствената си
канализация, което е малко плашещо, надявам се не съм накрал някой да се откаже
да диша. Отново повтарям, това са само някои от проблемите с водата, та ако
трябва да се говори за всичките, ще отиде цяла гора хартия, за да си принтирам
есето.
Какво може да се направи?- въпрос, който всеки задава като се повдигне
темата за екология и вода, и тъжният отговор е „почти нищо" , акцента падайки
върху „почти". Човечеството отдавна е задминало момента, в който всичко можеше
да се оправи и да живеем в утопична хармония със света около нас. Начинът ни на
живот няма как да се промени, седем
милиарда сме, нуждаем се от храна, нуждаем се от вода, а няма достатъчно. Можем
да я чистим колкото искаме, но няма да си решим проблемите така. От осемдесетте
се знае, че всички бъдещи войни ще са за петрол и вода. За вода още не сме започнали
да се избиваме, но и този момент ще дойде, освен ако не направим нещо по
въпроса, а както вече казах, вариантите за почти никакви... почти. Някак ми се
иска да вярвам че може да стане с по-добра държавна регулация, по-усилено пречистване,
повече пазене, но истината е, че живеем в свят, управляван от корпорации и
алчност, и водата е бизнес, а чистата вода не е много печеливша, така че е
време за странните и нестандартни решения.
Целият модерен свят е бил
предсказан преди повече от тридесет години, говоря за научна фантастика, според
която сме щели да имаме огромни космически станции, машини, които се събират в
ръка и можем да комуникираме чрез тях и какво ли още не. Невероятни, странни
неща, толкова фантастични, че звучат направо невъзможно. Пък човешката
изобретателност би ги осъществила за двадесет години, да не говорим, че много
от проблемите с организацията на световната икономика са били решени първо в
научната фантастика, а после в истинския свят. Но къде е връзкара с водата?!
Отново, разчитайки на развинтеното въображение на сценаристи и писатели, можем
да намерим едно сравнително приемливо решение на нашите проблеми с водата.
Така, нека сложим нещата в перспектива, проблемът ни не е с количество като
цяло, а с количество реално чиста вода. Нямам достатъчно за всички, за това
пием отрова, добре, изхвърляме твърде много боклуци и химикали в световния
океан и бавно убиваме планетата си, добре, как да решим тези два проблема
едновременно? Време е да кажа „Учените са открили..." и с риск да прозвуча
клиширан и банален -- учените са открили големи количества замразена вода на
Луната, Марс и в почти всеки астероид, който прелита през космоса. Еми много
хубаво, ама как да я вземем и какво да правим с боклуците си. С един астероид -
два заека- събираме тази чиста вода и си изхвърляме боклуците там, а не както
някои държави правят сега, просто в космоса, че вече имаме Боклукосфера над
Екзосферата. Във фантастичната вселена на „ Deus Ex" всички
предприятия се принудени да изхвърлят отпадъците си в обозначени астероиди, а
ако няма възможност, държавата го прави вместо тях срещу солена такса. Вярно е
че това си е наистина доста фантастично и някак непостижимо за близките сто
години, но е вариант, вариант който би бил ефективен, ако се приложи отговорно
и внимателно. Какво да правим до тогава обаче, защото след сто години може вече
да сме се избили за бутилка вода. Еми какво да правим, ще чистим и пазим и ще
се надяваме тези, които отговарят за големите водни басейни да чистят и пазят
също. Можем да си вземем пример от Индия, те използват дъждовна вода, за да
напояват нивите си, или Германия, там дават субсидии за фирми, които работят по
екологични стандарти. Явно все пак на някого му пука.
Хората често казват че реките са
вените на Земята, а водата -- нейната кръв, според мен това грешно, водата е
много повече. Капка по капка, така живеем, не миг за миг или ден за ден, а
капка по капка. Нека се постараем тези капки да текат по-дълго, а с малко
късмет, никога да не свършат.
