Аз съм капката, стичаща се по ръба в комфортната вана. Ароматизирана, важна и скъпа. Задължителна съм след плажа, необходима съм след тренировка, усмирителна съм в големите жеги, аз съм нежна водна прегръдка преди сън.
Аз съм капката, причинила перфектния блясък на чашата. Връщам по местата им всички прибори в кухнята, давам на дрехите право за следващо обличане, правя пода изряден и светещ, а прозорците с мен стават очи към света навън.
Аз съм изворът, от който могат да тръгнат сините бутилки към кварталния супермаркет. Нямам още цена, етикет и подходяща реклама. Аз съм безименна селска чешма, на която се радват кози и коне, често прогонвани от прашни автомобили, сбъркали пътя да бъдат измити от собствениците си. Нося всички полезни минерали и соли, разпилявайки ги небрежно и незабележимо или давайки име на новия хит за трапезата с код за подаръци под капачката.
Аз съм реката, която пълноводна и царствена чертае приятелства от бряг до бряг, защитена от замърсяване и мамещо подканваща за отдих, риболов и мечти. Аз съм реката, вдъхновила поети и художници, надживяла природните бедствия и човешките безумия. Лея се и упорито ме има от началото ми до безкрая на морето.
Аз съм човекът, който обича водата- вечната, живата, чистата. Казват, че е полезно да се говори на водата преди да се пие. Направих го. И го почувствах. Магия ли има в това, мистика или приумица, но работи. И направи мен по- добра, а водата- още по- ценна и обичана.
Аз съм човекът, който полива цветята с любов, но разумно и с мярка. Одобрявам и ми харесва да има кофа под капчука от покрива. И спирането сутрин на кранчето между миенето и изплакването на зъбите одобрявам.
Аз съм човекът, който не гледа сърдито и безкрайно надалеч в бъдещето. Но виждам сега изтеклите напразно капки вода, реагирам бързо и моето малко спасяване на няколко капки днес ще ги превърне в спасено езеро след време. Защото щом сега пазя чиста крайградската рекичка и вдигам тревога срещу небрежността, в утрешния ден ще има по- чисти и още по- пълноводни реки. Ще може да се наведе човек и с пълни шепи да загребе от тези води, волни и могъщи, неуловени в полезните капани на практичните сини бутилки. Ще може ли?
Аз го искам. За всички. За рибите и безмълвните им пасажи по чистото дъно. За плодородните поля и даващите свежест дървеса. За хората, които днес и утре ще потърсят изобилието на водата в комфорта на цивилизацията и за онези, които ще изминат часове път, мъкнейки скъпоценните капки обратно към децата с напукани от жажда уста. Аз го искам и моите постоянни малки усилия капка по капка ще се удвояват и утрояват заедно с усилията на човеците по цялата Земя. За да я има реката, за да го има дъждът. За да тече животът чист и пъстър, мъдър и мощен. С мен и след мен. Капка по капка, винаги.
