Капка по капка -- живот! Благословени сме на планетата Земя с богатството, наречено вода. Безценен дар от майката природа. Тя е едно от първите природни богатства, с което се срещаме в живота. Тя е символ на живота, красотата и чистотата. Безцветна течност, но изпъстрена от малки и големи растения, животни, красиви минерали и още много известни и неизвестни на човека природни творения, придаващи й неповторим блясък. Животът се е зародил във водата и може би за това може да потърсим връзката между тях. Докосвайки се до водата сякаш чуваме нейния шепот: "Вярвай в живота! Обичай живота! Давай живот! Ако обичаш водата -- получаваш живот!"
Ако можем да последваме една капка вода по нейния път, може би ще видим как тя сякаш идва от безкрайността, пада на земята, а след това отново тръгва към безкрайността. Но преди това може да е помогнала за сътворението на нов живот в едно семенце, а то да порасте и даде шанс на нов живот и т.н. Или е станала част от някое производство, помогнало на хората в живота -- за енергия, храна, лекарства. Една капка вода е малко, две са повече, но милиарди водни капчици могат да дадат живот и сила на много животи.
Мислим си, че я познаваме добре, защото е около нас и в нас, но дали е така?! Тя е уникално творение на Природата. В нея има магия, скрито, „тайнствено", невидимо за обикновения човешки поглед. Магия е, когато си уморен и жаден, да се потопиш в нейната мекота, да отпиеш глътка от нейната пълнота и свежест. Ако я обичаме, ако я пестим, ако сме позитивни, тя ни се отблагодарява. Но изпраща за нас и много послания -- огромна, връхлитаща стихия или изпръхнала от жажда земя и устремени към небесната синева молещи погледи. Осъзнаваме ли всичко това, когато просто отвъртаме кранчето и очакваме приятното й шуртене, когато чуваме плисъка на морските вълни, когато ходим по пясъка и тя гали тялото ни?! Сигурно не, защото иначе нямаше да алармираме, че водата намалява. Да, нашата синя планета все повече обеднява. Водните й запаси намаляват, а и това, което имаме, съвсем безотговорно замърсяваме. Дори не се запитваме дали има хора, за които не достига вода. Уви, има! Пустинята не е измислица, а я има, но дали няма сами ние хората да превърнем Земята в пустиня?! Водата „изчезва" и то пред очите ни. Не сме ли свидетели как водата си тече по улиците просто така, как чешмата си капе просто така, как във фонтана водата танцува, а има деца, които умират от жажда?!
Пътуваме на круизи. Отиваме на море, но искаме в хотела си и басейн. Отпиваме сутришното си кафе на глътки, наслаждавайки се на аромата на кафето, а не мислим за водата, която сме използвали. В горещината се радваме на вкуса на студената напитка, но не мислим за водата в нея. От къде идва? Безгранични ли са нейните запаси или някога Природата ще „спре кранчето"?! Малкият човек става голям, защото някой го обича, някой се грижи за него. И колкото повече обич, грижи, красота среща по пътя си, толкова по-голям Човек става, за да дарява и други със своето щастие и благородство. Защо да пречим на ручеят да стане океан?!
Вижте дъгата след дъжд. Красива и сигурно не случайно казват, че има магическа сила -- ако минеш под нея, извън границата. Когато погледнем на екрана в някой научнопопулярен филм, се удивляваме на уникалния воден свят на морското или океанското дъно. Но колко крехко е това съвършенство! Без общата ни отговорност, то може да бъде унищожено.
Казват, че нашата планета е гигантски съд с вода, изпълнен с живот. В него всеки има свой свят, изповядва своя религия, има свои мечти. Но ние всички сме един организъм, който нещо прави, нещо и някого обича, в нещо вярва и нещо очаква. Това разнообразие обаче, трябва да подчиним на една обща цел - да запазим единството и целостта на нашата Природа.
Различните правителства, Eко партии и Eко движения, защитници на водата и околната среда издигат лозунги, представят програми и проекти за спасението на днешния свят -- водата, почвата и въздуха, защото утрешният ден започва от днес.
Сега сме канализирали водата, събираме я в язовири, пречистваме я, но също така изхвърляме отпадъци в нея, изпускаме я понякога безцелно. Когато чуем за увеличение на цената на водата, започваме да роптаем. Защо ли?! Може би, защото в България не винаги цената оправдава качеството. Може би, защото нямаме средства! А може би, защото не осъзнаваме истинската й стойност и опасността, че разхищението й е пагубно за нашето бъдеще.
Водата лекува. Водата е източник на енергия. Тя е защитник на ДНК, на нашето тяло, повишава способността за усвояване на жизнено важни вещества, съдържащи се в храната. Тя е изумителна и няма свой аналог. Погледнете водата. Виждате ли себе си?! Можете да се огледате в нея и да видите онова, което никой и нищо друго не може да ви каже. Водата не ви пита дали сте мъж или жена, дали сте българин или чужденец, дали сте красив или не. Тя се раздава за всички еднакво. Нефтът е „черното" злато на Земята. Природният газ е „невидимото" злато. А що е водата?! Екзюпери простичко е казал: „Вода, ..................ти си самият живот!" Хора, пазете живота!!!
