Събуждаш се сутрин. Спираш ли мивката докато си миеш зъбите? Мислиш си: „Кой ли въобще се сеща да я спира..? Нали има много вода..“. Пак си жаден. Пиеш вода.
Правиш си кафе, с вода. Пиеш натурален сок, в който има вода. Ядеш плодове, зеленчуци, месо..колко ли вода има в тях? Всеки знае за краставицата, това е лесно..90 процента вода. Къде ли се побира?
Жаден си. Пиеш бутилирана вода, стремиш се да избягваш чешмяната, заради тръбите, по които тече. Или пък си пълниш минерална вода от някъде. Колко ли вода изтича, когато никой не си налива от тези постоянно течащи извори? Защо не може да се спира по някакъв начин? Мислиш си: „Колко може пък да изтича..щом още тече, значи има много..“
Готвиш. Миеш чинии. С вода. Жаден си. Сипваш си питие с лед. А ледът е какво? Замразена вода. По принцип не би си сипал вода в питието, дори и да е студена, нали? Но лед може.
Къпеш се. Зимата малко по-рядко, заради водата.., тоест снега, навън. Лятото по-често..поне по един път на ден. Ооо..лятото..океан, море, езеро, язовир, река, басейн...Лятото всеки и всичко се стреми към някои от тези водоеми. Или поне към един студен душ в края на деня. Зимата пък всичко се върти около снега. Чакаш той да се разтопи и превръщайки се във вода да изчезне от улиците, сградите, планините, плажовете. Или пък чакайки караш ски или сноуборд върху него. Пиеш чай. С вода. Пак ожадняваш и пиеш вода.
Поливаш цветята, миеш прозорците..переш дрехите си..и какво ли още не. С вода.
Без нея не би могъл да правиш доста неща. Даже може би почти нищо не би било възможно без нея. Дори животът. Но ние днес, или поне повечето от нас са свикнали да приемат всичко за даденост. Идеята за живот без постоянно налична питейна вода за съвременния модерен, и не чак толкова модерен човек, е немислима. Звучи дори по-налудничаво от идеята, че ще дойде края на света, или че извънземни са създали планетата ни. Смяташ водата за даденост, която някои е длъжен да ти осигурява. Ами тя не е.
Чувал ли си за страните, където хората нямат достъп до чиста питейна вода? За тях дори капките, които всяка нощ изтичат от мивката ти биха били безценни. А за теб са просто дразнещ звук, който ти пречи да заспиш.
Водата може да ври, кипи, да се изпарява, да извира от планините, да приема формата на съда, в който я поставиш и всички останали свойства, за който си учил в часовете по физика, география, биология...
Много от нас не знаят, че цели 60 процента от телата ни са вода. Но пък постоянно отвсякъде ни се напомня, че трябва да пием поне по 2 литра вода на ден. Ами сълзите. Когато плачеш, колко ли вода изтича от тялото ти? И защо точно по този начин телата ни изразяват мъката си, или в някои случай щастието си? През очите..така наречените прозорци на душата..може би именно, за да успеем най-сетне буквално да „видим“ колко ценна е водата и как не трябва да позволяваме да изтича напразно. А знаеш ли, че човек може да издържи дни без храна, единствено ако има вода? Дори и да го знаеш, със сигурност се надяваш да не ти се налага да го изпробваш на практика.
А спомняш ли си уроците в училище за кръговрата на водата? Море, океан, езеро, локва, капка...от всяка водна повърхност непрестанно се изпарява вода. След това изпарената вода се превръща в облаци – кълбести, слоести, купести...След това дъжд, сняг, градушка..и пак отначало. Но ти знаеш всичко това, нали? Знаеш и че кактусите са растения, които могат да издържат много дълго време без вода. И пускат много дълги корени, за да достигнат до подземни води. „Интересно“, мислиш си.
Ами огромните водни басейни...Капка по капка и океан..така казват хората. Откъде ли е дошла всичката тази вода? Защо е толкова много? Сигурно има защо...Все пак някои учени смятат, че животът на нашата планета се е зародил именно там. И отново именно там разчитаме да намерим живот в космоса. Не търсим атмосфера на предполагаемо необитаеми планети, а вода. Дори и замръзнала, защото вярваме, че в нея се крие тайната на живота.
Ами ти? Какво мислиш ти за водата сега? Дали следващият път, когато я пуснеш да тече от мивката или я налееш от шишето ще си спомниш всички тези факти? Дали ще ти се стори по-вкусна? Дали ще се наслаждаваш на дъжда и снега, когато те валят, или ще продължиш да се ядосваш, че само ти се мокрят краката? Дали следващият път, когато отидеш на море ще се опиташ да обхванеш с поглед необятната синьо зелена морска шир..ще се ядосаш ли когато се замислиш колко отпадъци се изхвърлят постоянно във всички водни басейни? Може би ще се замислиш за изключително красивата флора и фауна в същите тези места и ще се усмихнеш. А дали ще оправиш кранчето на мивката?
