Две малки капки мълчаливо се носеха надолу. Тогава едната с трепкаво гласче продума на своето другарче:
-Накъде отиваме? Страх ме е.
-И аз не зная. Чувала съм да му казват кръговрата.
-Кръговрат ли, че какво е това?
-Знам ли. Сега ни предстои да разберем.
-Ама и вие сте едни! – обади сеедра капка, тромаво полюшвайки се край тях- Как няма да знаете за кръговрата! Това е движещата сила на живота.
-Ехаа- отговориха в почуда и двете- И какво прави?
-Може да ви се стори небивала измислица, но точнo ние малките и незначителни капчици поддържаме ей това всичко под нас. Сега може тромаво да падам, но някога редом с моите другарки се носехме в реките.
-В реките?! И какво правихте там?
-Куп работи ни тежаха на плещите, от нас зависеше животът във водоемите и отвъд. Растенията, животните- всички дишат, хранят се, движат се чрез нас. А нали знаете, че природата не е устроена току-така- всяко нейно звено зависи от всички останали и обратното. Едно развали ли се- край и с другите. Затова работата ни е толкова важна.
-Брей, не съм знаела до сега колко сме специални.
-Ах, каква ярка светкавица!
-Това не е светкавица. А улично осветление. Хората са го създали. Тези чудати същества какво ли не сътворяват с природните дадености. Ето електричеството също е възможно чрез водата.
-Ихааа, но не е ли лошо?
-Лошо е. Човекът спря да се съобразява с природата, а само току измисля някоя нова прищявка. Ето там в далечината като пара бавно лъкатушат пушеци, те убиват живеца в нас и всички останали чеда на природата.Газовете, които натрупват в атмосферата водят до пагубно за кръговрата ни затопляне.Носят се слухове, че нашите събратя в ледниците все по-бързо попадат в океаните и моретата. А има и стара легенда как един ден всички тези обширни простори ще ни принадлежат. Ще се реем свободно в огромен океан, но дотогава нищо няма да е такова, каквото е сега. Горите, поляните, животните, дори и хората- всички ще станат жертви на климата. А какво ще значим ние тогава, когато всичките ни задължения измрат с тях. Животът ни ще бъде жалък и нищожен.
-Толкова е хубаво да знаеш, че поддържаме живеца, но тази отговорна задача, не можем да осъществяваме сам-самички. Жалко, че хората не разбират езика на природата и не се вглеждат в знаците й. Нима не се замислят за организма си, за нуждите му и отговорността за всеки друг пострадал от тяхната безока дейност?! Моите сестри отдавна вече станаха на пара, тежко беше топлината толкова рано да ги отнеме и впримчи в незнайното.
-Това е нищо – разхълца се малка капчица край тях- моето малко братче попадна в ужасни отровни води в океана, нищо повече не чух за него! А бяхме тъй въодушевени за идното бъдеще.
-Може да е добре, не се тревожи. Сега някои хора се замислят за грешките си- пазят и пречистват средата. Не всичко е тъй както нявга беше. Питейната вода намалява, почти не останаха помежду ни потомците й. А какво ще правят хората без нея, нямат никакъв шанс да оцелеят. Преди дни срещнах няколко събратя от минералните извори, те имаха вяра в човека, значи трябва да имаме и ние!
-Права си! Нека предразсъдъците не ни повалят духом, а ни служат за сила да се стараем повече и повече!Работа ни чака, така че гответе се телом и духом!
-Ах, краят наближава, почти стигнахме земята- разтрепериха се малките от приближаващата среща.
- Какъв ти край!- скара се отново най-едрата и храбра капка- Това само началото на едно дълго пътуване през природата, началото на кръговрата, нашият час да сме полезни на растенията, чрез подземните води, на животните с реките, моретата и океаните, на хората с минералните извори. Отиваме към съдбата си да се прелеем една в друга и заедно да носим короната на изключителната си задача да поддържаме света от клетката до организма, от почвата до въздуха. Успех на всички ви по пътя на кръговрата!
Малките капки се разляха на влажната земя. Решително поеха по пътя си, устремени към безценната си задача, с вяра в живота и човека, че няма да предаде природата с цената на магическата й сила- живот!
