Тя освен химическото съединение е и еликсир.Във всеки от нас се крие капка водица, думите ни са като бисерни капки от чист извор. Както безразсъдно изричаме излишни слова, така и разхищаваме вода.Но даваме ли си сметка „на колко години“ е тя?Заедно със Земята от самото й начало, съществува и водата.
На пръв поглед водата е в изобилие, но дали наистина е така? Замисляйки се около 97,5% oт водата се намира в океаните и моретата.Останалите 2,5% са сладка вода, от която по-голямата част е във вид на ледници и подпочвена вода. Едва 0,6% от сладката вода е достъпна за човека и живите организми. От този безспорен факт остановяваме, че прекомерната й соленост я прави негодна за пиене, индустриални нужди и напояване.Заради това тя е много ценна и скъпа.Затова нека се постараем да съхраним и опазим нашите водни богатства! В плодородната ни страна има достатъчно минерални извори, ежедневно доказващи лековитите си свойства.Именно тях трябда да запазим; да сме благодарни, че ги имаме.
Освен това водата влияе не само на човечеството, а и на самата околна среда.Водният ресурс е частта, поддържаща всичко живо.Благодарение на него всякакъв вид култури се развиват и достигат до нас – те са причината да съществуваме.Водата е и е едно от най-разпространените вещества с природата.Изключителните й свойства и състояния я правят още по-нужна, но това не не спира да я имаме за даденост
Въпреки това едва малка част от населението на Земята осъзнава, че отношението към природният дар е нехайно. Жизненоважният фактор за човешкото съществуване е качеството за пълнощенност.Когато един индивид е завършен, зрял, тогава той започва да цени природните богатства. С непрестанните си пътувания и изхвърлянето на отпадъци; с непрекъснатото разхищаване, съзнателно намаляваме водния ресурс.Всичко се корени във волята на човешкия дух; в способността му да владее лошите навици и да ги избягва.
Връщайки се години назад, забялязваме изменение в Планетата.Изменение, което можем стратегически да контролираме.Ако ние хората, престанем да сме лекомислено егоистични, тогава цялата природа ще ни благодари.Трябва да открием тънката нишка на успешното съжителство между самите нас и природния баланс. Обръщайки се към природата като цяло, вглеждайки се в нейната същност и осъзнавайки, че без нея сме никои, чак тогава ще се преродим в истинското си аз.
Дали ако днес, както през миналите години се наложи режим на водата, ще се справим с него?Моето мнение е – категорично не!Никой от нас не е свикнал да пести и споделя.Ако всеки си постави цел да мисли екологично, разходътна основния енергиен източник ще е сведен до минимум. И все пак ние сме консуматори, но стараейки се да щадим, ние всъщност даваме.Ако се все вгледаме в „съжителството“ си с водата, дали си даваме сметка, че този екологичен проблем превръща неопитпменият човек – днес, в разумен и загрижен – утре?Да, водата е стимулът, който би накарал цялото човечество да се замисли над действията и последствията от неразумните си постъпки.Нека пестим водата и тя ще ни дарява с радост и живот!Като нация от XXI век, сме длъжни да се отнесем към природата, както тя се отнася към нас – с уважение и загриженост.
Моят призив е да бъдем горди с това, което притежаваме, да съумеем да го запазим както за нас, така и са следващите поколения!
