Капка по капка

Вода = живот. Всеки знае, че нашата планета е съставена предимно от вода, и  че тя е необходима за съществуването на живот на Земята. Много малко хора обаче се замислят какво би се случило ако водните източници пресъхнат. Никой не се замисля как човешката дейност влияе на околната средаи колко пагубно е това за природата.

Природа и човешки морал? Възможно ли е човечеството да започне да обръща внимание на заобикалящата го среда и да започне да мисли за нейното опазване?

 За да се грижим за някого или за нещо, означава да бъдем съпричастни към неговите неволи. Глобалното общество все по-често оставя на заден план нуждите на тези, които са беззащитни, а именно на природата и животните. С темповете на развитие на капитализма, хората стават безпощадни към заобикалящия ги свят в името на едно единствено, но много значимо нещо – парите. С бавни (в глобален мащаб), но застращителни темпове жаждата за натрупване на капитали застрашава планетата. В името на парите хората, някак изключват моралната страна от характера си и не се замислят до какво води. За да се вземе някакво отношение и да се намери баланса между човек и природа, хората трябва да видят и оценят и двете гледни точки. Такива хора разбира се има, но те са много малка, почти незначителна група – тази на еколозите.  Но само с тяхните усилия, проблемите не могат да бъдат решени. За да имат ефект, трябва да се обединят и политиците и обикновените хора, и заедно да поемат отговорност за това, което се случва. Но действителността в момента е тъкмо обратна. Едни общества прехвърлят вината на други, едни политици на следващите и в крайна сметка резултат от това няма. Положението с природата и нейните ресурси не се променя, а напротив продължава да се задълбочава.

 Чрез своята безотговорност обществата нанасят пряка вреда на природата и косвена на самите себе си. Да вземем за пример намаляването и затоплянето на водите в световния океан. Това води до изчезването на цели екосистеми и до загубата на водни ресурси. А без водата ние сме обречени на сигурна смърт. Всеки ден в реки, морета и океани се изхвърлят тонове опасни химикали, нефтени отпадаци и отходни води, които са отрова, отрова както за водата и нейните обитатели, така и за нас – тези, които предизвикваме всичко това. Все пак имаме една планета, на която можем да живеем и от нас зависи да я запазим за тези идващи след нас – нашите деца. Нима е по-важно да трупаме богатства и ненужни хартийки, след като няма да има място, на което да ги похарчим? Нима е по-важно да робуваме на капиталисти, заради които нашите деца няма да познават света, който и сега се променя с прекалено бързи темпове? ! Някой беше казал, че след време водата ще бъде по-скъпа от злато! Със сигурност и това време ще настъпи, но тогава вече ще бъде късно да се замисляме за действията си, които така или иначе ще бъде твърде късно да променяме!

Човешкото нехайство е равнозначно на убийство както на природата, така и на бъдещите поколения, а едно убийство никак не е морално. Докато не започнем да си даваме сметка, че се самоубиваме бавно и носим отговорност за смъртта на цялата планета, никога няма да станем истински морални човешки същества. А всичко зависи от нас-обикновените хора! Нали всяка малка крачка води до едно ново начало, а именно ние сме тези, които трябва да се усмелят да я направят.