Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние. А до колкото знаем до този момент, тя е и единствената планета в цялата Вселена, която притежава тази животодаваща дарба, без която нищо нямаше да е същото. Да не би да не сме късметлийци?
Водата е навсякъде около нас, а според учебника ми по биология от 8ми клас, самите ние, хората сме около 60% водна субстанция. Това трябва да ни насочи към фундаменталния проблем, който продължава да нараства с увеличаването на човешката популация: сладката вода не е безкраен ресурс! Напротив, тя е изчерпаема. Докато хората продължават да строят различни промишлени фабрики, поливат безкрайните си голф игрища, пълнят огромните си 5-метрови басейни, този проблем няма да бъде разрешен, а най- търсеният продукт на пазара ще промени драматично своя вид. От най- висши технологии и свръх модерни коли, хората ще търсят най- вече едно нещо, а именно водата.
Капка по капка, сладката вода бавно, но с постоянно темпо, губи своите размери, лишавайки хората от най- простата и същевременно най- важната човешка потребност. Нима замърсяването с различни химични материали, или изливането на безброй литри мръсна вода, би помогнало за поддържането на едно нормално равнище количество чиста вода. Нима има дори едно добро и етично нещо в това да се замърсяват реки, от които жителите, а и животните и растенията черпят своята същност? Един ден, на връщане от вилата на родителите ми, бях поставена пред една изключително потресаваща гледка. На 5 километра от населеното място, видяхме как реката от чисто небесно синьо, се бе превърнала в мръсно, тъмно, зеленикаво синьо. Цялата тази мръсотия не се пречиства, тя продължава по течението и се влива в други водни обекти, било то езера, други по- малки реки и т.н. Със замърсяването, което ние хората причиняваме на нашата природа, не нараняваме само нея, или само животните и растенията, ние нараняваме самите себе си. Лишаваме се от онази потребност, която нито едно друго вещество не може да задоволи. Дали един високо- скоростен компютър или нов тоалет биха заменили онова така приятно чувство на глътка вода след дълъг горещ ден, трябва да ми кажете Вие.
Повечето хора подценяват важната роля на водата. Считайки я за даденост, те не се замислят за последиците от човешкото влияние върху природата. Със своята безотговорност и безгранична алчност, те обричат планетата Земя на едно несигурно бъдеще.
Но какво мога да направя Аз за разрешаването на проблема? Това е първият въпрос, на който всеки един, обичащ своята планета човек трябва да намери отговор. Има купища начини, по които може да се избегне прекомерното използване на сладката вода за безмислените и глупави прищявки на човека. Дори най- простото спиране на чешмата докато си миеш зъбите, би довело до значителна промяна в състоянието на водата, ако бива изпълнено от голям брой хора. Пречиствателните станции са реалност, а филтрите за пречистване на отпадъчните води от промишлените фабрики са от край време задължителни. Следва просто да се правят проверки и да се наказват нарушителите.
Никой не е казал, че спасяването на хидросферата на Земята непременно изисква свръхчовешки усилия или пък ни поставя пред непосилни изпитания. Не случайно световноизвестният философ, математик и физик Рене Декарт следва следният принцип през целия си живот: „Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг.” Това правило доказва, че с общи усилия и стъпка по стъпка, тази трудна за постигане цел би намерила своя щастлив завършек. Малко по малко, идея след идея, следвана от многобройни малки действия, биха намалили замърсяването до едно разумно и еко- съобразено равнище. Кой не би искал да запази водното богатство на своята страна, кой не би искал да живее своя живот, следвайки отговорно своите етични принципи и морал!
Нужни са всеотдайност и действия. Не са малко организациите, целящи спасяването на водните богатства в България, а съм сигурна, че не са малко и желаещите тази мечта да стане реалност. Важното е да не забравяме, че ние хората не сме вечни. Земята, заедно с нейните прекрасни елементи трябва да бъдат дом на хиляди поколения след нас. Както се казва „ Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели назаем от децата си.”. Както казах в началото на това есе, трябва да ценим този необикновен късмет, това така важно съвпадение на молекули, без което човекът, а и светът какъвто го познаваме не биха съществували!
