Тази капка така ме разбуди, че започнах да фантазирам. Но истината е че с тази капка започна дългото ми пътуване към водата. Пълноценото усещане, пълното сливане и разбиране на смисъла на богатството, изписващо се като H20. Според астрологията съм воден знак. Обичам да наблюдавам морето, реките и изобщо всякаква течна маса, която се движи и разлива. Мога да гледам с часове течението, вълните и леките игриви движения на повърхността. Обичам свежия мирис на водата, и мекия и сладък вкус, който ме кара да преглъщам щастливо. Утоляваща жаждата или просто разхлаждаща тя е нектар за тялото и душата. Усещам я като майчина милувка, винаги щедра и благодатна. Виждам я като танц, като преливане и разливане на движения и форми. Чувам я като музика.
И всеки път е така. Следвам я. Водата ме води още от дете. Родена съм в Дунавската равнина, а ученическите ваканции прекарвах на село край средното течение на река Осъм. И сега още обичам да се връщам там и да гледам Римския мост, тихите баражи на реката, да ловим риба и да си спомням как като деца безгрижно се къпехме през лятото и лежахме по тревистия и хлъзгав бряг на сянка. Татко все подмяташе, че там минава „оста на Земята”. Когато се замислях, разбирах че с реката там започва и свършва всичко. Неговото детство, после юношеските години с преплуването на Дунава при Свищов до румънския браг, после водейки мен и брат ми там, винаги край водата. И сега се е върнал там, където е коренът. А той неизменно е свързан с нея. За толкова много хора, които живеят в селата и по-малките градове реките са тяхната храна, работа и наслада. Животът им се стича там. Ловят риба, напояват земите си, отдъхват в сенчестите места край прохладната вода. Всяка капка там е символ на живот.
И досега всеки път, когато видя морето, ахвам със силата на първия път, както когато видях северните брегове на Черно море като малка. Обръщам го с поглед, докъдето мога, гледам го и не мога да му се насладя. Всеки път е като при среща с най-любимия човек. А залезите, когато слънцето докосва морето, попиват в душата ми. Жадна съм, търся ги, чакам ги. Те ме хранят за дълго. Запас са ми за свежест и красота. Всяка капка там е символ на живот и на страст.
Спомням си, че когато за първи път видях язовир Въча, даже не можах да издам звук, направо онемях. А бях го виждала на снимки това място преди да отида. Но срещата на живо със стелещата се и кротка водна маса, гушната като огромно бебе от прекрасните зелени Родопски хълмове ме порази. Изумително! Всяка капка там е не само животворна за хората и природата, а поставена сякаш с божествен промисъл. Дишаш, съзерцаваш и се наслаждаваш.
Не мога да забравя и каскадите на горда Арда. Искаше ми се да видя собственото си изражение при срещата ми с непокорната падаща и отскачаща вода, но ми стигаше това на моите спътници. Възхитата е малка дума. Спомням си, само че както пътувахме с колата, изведнъж скочихме и побягнахме към каскадите, сякаш притеглени с магнит. Спряхме се пред самата вода и не можехме да отлепим очи от красивите форми, които водата рисуваше по пътя си, причудливите потоци, хилядите пръски, които отскачаха и падаха върху земята. Капка по капка се събираха, за да дадат живот и енергия на нас, които имаме нужда от това.
Любовта към водите, пръснати на картата на България ме отведе и на толкова много други места, реки, язовири, водопади и планински потоци. Изворът на всяко от тях е сила и живот за нас и всичко, което ни заобикаля. Красота, вдъхновение, страст и любов и всички онези чувства, които предизвиква водата ме карат да не мога да и се наситя, да я търся, да се връщам при нея. Пред очите ми е все една и съща картина как аз се прибирам в горещите лета в родната къща и заварвам мама нагазила в леко подстриганата, пооклюмала и съсухрена тревичка в двора. Като ме вижда тя захвърля маркуча и се затичва към мен. Цялата е мокра, и аз усещам как водата се стича по косата и дрехите и, докосва ме, прегръща ме, обича ме. Безценна! И заради всичко, което поражда, създава и ни дава е несравнима. Любовта към водата започва с усещането, осъзнаването и пазенето. А това зависи от всички нас!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!