Как не разбираме, колко жизнено важна е тя за нас. Във вода израства плодът в утробата на майката, с вода ни измиват при идването ни и преди заминаването ни от тази земя. С вода приемаме светото кръщение. Голям процент от тялото ни е вода и не по-малка е нуждата ни от вода за организма всеки ден. Когато замърсяваме водата ние замърсяваме органите си вътре в нас след като я консумираме такава. Какво ли не правим първо да разрушим природата с идеята за по-добър живот, а след това с неистови усилия искаме да я опазим и възстановим. Водата е кръвта за планетата, която обитаваме и съответно както ние не можем да живеем без кръв и органите в нас, така и тя и живите същества които я обитават не могат без вода.
Странно е как всеки един по отделно с действията си въпреки, че осъзнава какво причинява не го взема на сериозно. Да всеки не вреди глобално, но всички ние взети заедно убиваме и водата и себе си съответно. Без храна както е известно може по-дълъг период да се оцелее, но без вода не. Защо ни е толкова трудно да проумеем, че не парите, златото и всички богатства могат да се сравнят със значимостта да имаме вода. Та ние започваме денят си с чаша кафе и душ, а за това е необходима вода. С душ и чаша вода до леглото го завършваме. Но това е инстинкт а не осъзнаваме че тази ценна течност всеки един миг може да бъда погубена и то от нас хората. Има много източници на вода и поради тази причина си мислим както и да и вредим не бихме могли да я погубим напълно, винаги ще я има на планетата в наличност. Много хора още сега купуват вода за пиене в бутилки страхувайки се че тази от чешмите вече може да им навреди и въпреки този факт пак продължаваме да безчинстваме. Толкова много вода на планетата а в един момент ще бъдем жадни, но не само ние. С това си поведение обричаме на жажда и изчезване много животински и растителни видове. Стремим се с неосъзнатите си действия да превърнем красивата ни планета в пустиня. Тази толкова необходима ни течност изминава дълъг път в кръговрата на живота за да я има за нас. При всеки дъжд капка по капка тя образува реки и езера. При всяко изпарение капка по капка тя се превръща в облак и пак обратно идва при нас. А ние хората какво правим капка по капка я отравяме и разхищаваме. Да може би в наличност ще има от тази течност, но тя няма да бъде годна за употреба а както и с всяка вещ с която се обграждаме защо ни е ако не можем да я ползваме. Ние цивилизованите хора прекалено много почнахме да обръщаме внимание на външността си а забравихме вътрешното здраве и красота. Разбира се не казвам че трябва да спрем да се къпем и поддържаме телата и домовете си чисти, но преди всичко за да имаме дълго тези тела живи и здрави на тази планета ние трябва да ги зареждаме с чиста енергия. А за нас енергията е водата и храната. Какво като караме скъпи и красиви коли и живеем почти в замъци, а органите ни се разрушават благодарение на нашата безотговорност към това как се грижим не за вещите си а за планетата си. Никой не иска да осъзнае че нашият дом е планетата и трябва за нея преди всичко да сме най-загрижени. Водата е толкова ценен дар и ако не го опазим ще даваме в един миг и душите си за капка вода, но ще бъде късно.
Нека превърнем в мото на живота си че всяка опазена капка вода е капка кръв в нашето тяло. Нека осъзнаем че водата е нашето гориво и ако не се вразумим в един миг ще стане прекалено късно и нашите деца и внуци ще платят висока цена на страдание и болка от нашето безхаберие и бездушие. За да можем винаги и сега и наследниците след нас да живеят здрави на тази планета трябва да обичаме природата и да се грижим за нея не по малко от колко се грижим за себе си.
Природата това сме ние и ако не обичаме нея, значи не обичаме и себе си.
