И зследване на останки от неандерталци доказва, че дневното им меню е включвало себеподобни. Не става и дума обаче за извратени кулинарни обичаи, а за оцеляване, уточнява списание "Лайв сайънс".
Палеобиолози изучили осем скелета на неандерталци на възраст 43 хил. години, откривани от 2000 г. насам в подземната пещера Ел Сидрон в Северозападна Испания.
Останките свидетелстват за начина на живот преди идването на съвременните хора в Европа. Костите били разчупени по начин, който според учените ясно свидетелства за канибализъм.
Костите на крайниците и черепите са разтрошени, за да бъде изваден костният мозък, който е изключително хранителен, споделя подробности "от кухнята" лидерът на екипа Антонио Росас от Националния музей по естествена науки в Мадрид.
Не само испанските неандерталци са прибягнали до канибализъм
И от други части на Европа учени подават информация за подобни практики, което дава основание на Росас да твърди, че те са били доста разпространени сред неандерталската популация.
Изследването на зъбите доказва, че притежателите на скелетите са преживяли периоди на невиждан глад, особено в преходните етапи от развитието си след отбиването от майката и по време на юношеството.
Зъбите растат с добавянето на тънки слоеве емайл, но при промени в естественото развитие на индивида той се наслагва по-бавно. Външни фактори, като промени в климата и болести, също влияят върху растежа на зъбите.
Екипът на Росас открил също, че южните неандерталци са имали по-широки и по-плоски лица от северните. Този факт вече се превръща в основна тема за дебати между учените.
Специалистът си го обяснява с адаптацията към климатичната среда. Например, хората живеещи на Север и привикнали към суров студ, вероятно за развили по-големи носове, за да сгряват околния въздух.
