Д о началото на 90-те години системата на гарантирани цени налагаше своя отпечатък на живота на селските стопани в Европа. ЕС плащаше твърди цени за литър мляко, без значение каква е реалната стойност на този продукт на световния пазар.
Това бяха косвени помощи за селските стопани, с цел да се поддържа висока цената на продуктите в Европа, така че да се гарантира оцеляването на производителите, обяснява президентът на сдружението на германските селскостопански производители Герд Зонлайтнер.
Тази практика на субсидиране предизвика непрекъснато нарастване на произвежданите количества продукти и натрупването на планини от излишно масло и мляко.
Още в средата на 80-те години ЕС се опита да противодейства на това развитие, въвеждайки млечни квоти, но въпреки това производството на селскостопански продукти продължи да расте.
В същото време драматично намаля броят на производителите. От средата на 90-те години ЕС си постави нови цели - да стабилизира доходите на производителите и да им даде допълнителни възможности да печелят.
Така през 2000 г. беше създадено ново бюджетно перо - за развитието на селските региони.
Ръководел съм се преди всичко от намерението да подобря имиджа на аграрната политика в Европа и в същото време да гарантирам парите за селските стопани, споделя тогавашният комисар по аграрните въпроси Франц Фишлер.
Действителността обаче изглежда по друг начин. Производителите печелят все по-малко, а обществеността продължава да недоволства от милиардните субсидии за селското стопанство.
Разпределено върху целия ЕС, всеки селски стопанин получава средно по 13 хил. евро годишно от бюджета на общността. И досега повече от 40% от бюджета на ЕС е заделен за аграрното производство.
Особено остро тази система атакува британският премиер Тони Блеър. Според него няма никакъв смисъл в съвременна Европа да се заделят повече от 40% от общия бюджет само за селското стопанство.
По този повод се стигна до сблъсък между Блеър и френския президент Ширак, който защитава субсидиите.
От друга страна, бюджетните средства за аграрната политика не нарастват, независимо че общността междувременно се увеличи до 27страни членки, които трябва да си поделят наличните средства. Следователно за отделните селски стопани остават все по-малко пари.
ЕС е разпънат между две доста противоположни намерения: от една страна трябва да се произвеждат продукти, които успешно да се конкурират на световния пазар, в същото време обаче селските стопани са натоварени с нещо като културна мисия - да защитят и опазят естествената жизнена среда в селските региони.
От началото на 2007 г. ЕС стимулира строежа на жилища за летовници в рамките на селските стопанства, както и "замразяването" на части от обработваемите земи.
Критиците на системата твърдят, че все още твърди много пари отиват пряко у селските стопани. Те настояват вместо това ЕС да инвестира повече средства в провинциалните региони и в насочването на занаятите и индустрията натам.
Подобни проекти вече се изпробват в германската провинция Баден-Вюртемберг. С това още повече наближава краят на класическата политика за аграрни субсидии.
