Екзотика завладява българския аквариум

В ъ ългария непрекъснато се внасят нови видове декоративни риби. Ентусиазмът на някои стопани стига дотам, че те престават да се интересуват от лесни за развъждане видове като гупи, скаларии, плати, хелери и др. и отделят големи средства и време за трудни за гледане и капризни водни красавици. Тези риби идват от много специфични места и техният аквариум трябва да имитира естествената им среда. Особено интересни със своето поведение и с начина си на размножаване, са африканските цихлиди. Те са силно ендемични видове - в природата виреят само в две езера - в Малавия и в Танганика. Дъното е осеяно със скални пещери, корени и укрития. Това е особено важно за обществото на цихлидите и много строгата йерархия в него. Мъжките представители на вида участват в ожесточени борби за надмощие. В условията на пространствено ограничения домашен аквариум е най-добре да има само един мъжки. Въпреки това трябва да се имитира масимално естественният терен на рибите, пещерите и укритията. Женската цихлида снася хайвера си и веднага го лапва, а мъжкият го опложда в устата й. Там малките се излюпват, но майката продължава да ги държи в себе си, докато не пораснат достатъчно, за да се справят сами в живота. През това време тя се въздържа от храна, и затова не бива да бъде изкушавана с големи рибешки лакомства. След известно време женската започва да пуска за кратко децата си навън, но при опасност обратно ги прибира в устата си. Желателно е след излюпването на хайвера мъжкият да се отдели, защото тормози женската и съществува риск тя преждевременно да "изплюе" малките. Напоследък все по-често се срещат у нас дискусите. Тези ярко оцветени риби са пренесени от две езера около река Амазонка. Там, в джунглата, от многото гниещи растения водата е тъмнокафява като чай, но благодарение на всекидневните валежи постоянно се опреснява. Светлината обаче едва се процежда между плаващите на повърхността растения и затова природата е дала на дискусите светещата окраска и също така светещи червени очи, с които рибите виждат в мрака. В САЩ един голям дискус струва около 200 долара. Малките екземпляри са значително по-евтини, но трудно се отглеждат. Не бива да се пускат други видове в аквариума. Красивите цветове на дискусите зависият до известна степен от храненето. В Германия се произвежда специална храна за тези риби, съдържаща всички необходими витамини и минерални вещества, както и съставки, придаващи на дискусите допълнителна червена окраска. Стопаните хранят на любимците си още с кълцано свинско или говеждо сърце. Особено отваря апетита на дискусите ларвата на комара херономос. Тубифекс не бива да им се дава, тъй като много лесно се разболяват. Водата трябва да се поддържа между 28 и 30 градуса и всяка седмица да се сменя по една четвърт от нея. Особено интересен е начинът, по който дискусите хранят своите малки - по повърхността на тялото на родителите се отделя хранителен секрет, от който "бозаят" децата. Наскоро българското дружество "Акваристика" вкара у нас нови вид, значително по-лесен за отглеждане - японски шаран кои. Тази пъстра риба достига до 60 см. дължина и тегло до 2 кг. Тя живее дълго, размножава се когато стане на 5-6 години и не е претенциозна към храните. Опитоменият японският шаран кои особено обича стопанинът му да го гали и чеше по гърба.