Ко о шега възприел идеята да събира
биоотпадъците в къщата си в столичния квартал "Враждебна"
46-годишният Марин Василев.
Дълго се чудел как да
превърне обраслия си с бурени двор в китна градина, докато някой
не му обяснил, че това няма как да стане без добавянето на
компост в почвата.
"В началото самата дума ме смущаваше, сякаш
миришеше на химия. После в интернет
изчетох много по темата и разбрах, че всъщност компостирането е
възможно най-природният начин за получаване на обогатена тор. Хем
евтино, хем полезно", разказва за БТА Марин.
В природата огромното разнообразие от растителни и
животински видове съществува от векове. В тази самоподдържаща
се система
няма място за синтетични материали и вредни химикали
Благодарение на цяла армия от бактерии, гъби и насекоми, които
се хранят с растителни и животински отпадъци, гниещите органични
вещества се превръщат в хумусоподобен материал, готов
да обогати и най-бедната на хранителни съставки почва.
Неслучайно компостът е известен като "черното злато" за почвата.
"Когато той се смеси с глинеста почва, тя
става по-лека, а песъчливата задържа водата по-добре. Природата ни дава още един бонус: колкото по-дълго
обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя.
Например ако торим три години почвата с компост, през следващите
няколко години тя запазва своите хранителни съставки без
допълнителни стимуланти", обяснява
Марин.
Мъжът започнал да компостира по "примитивна
система" -
използвал за рамка един пробит дървен сандък.
Напълнил го с подръчни средства - сухи клонки, окосена трева,
гниещи плодове от градината си, стари вестници и заешки изпражнения.
Покрил го за всеки случай с найлон, за "да не привлича мухите", и след шест месеца получил първата си реколта компост.
"Съвършено
рохкава, тъмнокафява пръст. Като знам какво
сложих, не можах да повярвам какво се е получило", удивлява се той.
По същия начин се запалила за компостирането и
Наталия Александрова от село Пасарел. "В началото отделях
компоста с мрежи, но после се появиха пластмасовите контейнери,
които са голямо улеснение".
Днес в двора на къщата й, където
живеят общо две домакинства - нейното и това на дъщеря й - има
два пластмасови компостера. Наталия е щастлива, че е получила и
още един по проект на Столичната община, действащ от 2006 г.
насам.
"От
началото на проекта сме раздали над 3000 компостера. Идеята ни е тази бройка да нарасне,
но това зависи от заявения интерес на хората", каза за БТА зам.-кметът на Столичната
община Мария Бояджийска
А интерес определено не липсва
По примера на Наталия
всичките й съседи вече са се оборудвали с пластмасови
компостери.
За получаване на качествен компост допринасят
всички органични продукти от растителен характер - окосена
трева, повехнали салати, изгнили плодове, надземната част на
картофите, клончета от окастряне и листа.
Полезни за
получаването на хомогенна и балансирана компостна тор са още
торбички от чай, утайка от кафе, фекалии от растителноядни
животни, хартиени отпадъци като вестници, салфетки, картонени
кутии и всички брошури, отпечатани на негланцирана хартия.
За да не ви "нападнат" гризачи и други нежелани животни, избягвайте да слагате в компостния
материал месо, риба и кокали. Готвената храна и млечните
продукти също са
недопустими, защото предизвикват гниене с токсичен характер.
Сред другите забранени съставки в компоста
са изпражненията от
кучета, котки и прасета (потенциален източник на зараза),
пластмасови и метални отпадъци, въглени, платове, подземната
част на картофите.
Ако спазите всички необходими условия за
добиването на компост, след 2-3 месеца можете да извадите от
най-долния "етаж" на компостера си първата реколта собствено
производство.
Наградата ще ви чака в градината, сочи Марин към
цветната леха в двора си и казва, че се чувства най-доволен
вечер, когато пийва ракията си, замезвайки с шопска салата
домашно производство.
Източник:
БГНЕС
