Я сно е, че повечето политици крият нещо. Но определено има значение дали това е бяла лъжа от коректност или нагло изопачаване на истината. Според специалистите езикът на тялото може да ни е от изключителна помощ, когато искаме да отличим искрения от лъжливия политик.
Няколко примера. Във важни публични интервюта Ясер Арафат засмукваше устните си и изплезваше език, Бил Клинтън свива многократно рамене - движение, което може да се види само на забавен кадър, а Джон Кери се взира с пресилен израз на разбиране и вживяване. В интервю за Ей Би Си след залавянето на Саддам Хюсеин, Джордж Буш пък буквално е "прихванат" от най-различни невербални тикове - от бързо премигване до стискане на устни.
Във всички тези случаи описаните мимики и жестове са невербални сигнали за прикриване на истината, пише Марк Салем в американското списание Men's Health.
Езикът на тялото си служи с около 1000 сигнала във всяка една минута на общуването - самото ни несъзнавано се разкрива чрез телесното поведение. Без значение до каква степен човек умее да контролира себе си, невербалните движения разкриват как той наистина се чувства.
Ето няколко улики към разкриването на лъжците:
1. Резки паузи
Когато някой лъже, той прави по-дълги паузи в средата на изречението, дава по-кратки отговори и му трябва повече време, за да започне да говори, отколкото на човек, който просто се притеснява. Просто казано - за да се измисли лъжа е нужно време.
Очите също говорят. Хората обикновено поглеждат нагоре вдясно, за да съчинят отговор, и надолу вдясно, за да изнамерят звуци. Търсим или си припомняме истината, ако отправяме поглед нагоре или надолу вляво.
2. Прекомерно жестикулиране
Когато говорят неистина, хората жестикулират усилено с ръка и използват "адаптери" - т.е. нервни движения като почесване по тялото или игра с химикалката. Ако на някой кандидат за президент и т.н. му зададат въпрос, а той веднага грабне химикал и започне да го върти в ръката си - определено нещо не е наред със съвестта му.
3. Липса на жестикулация
От друга страна обиграният лъжец неизменно ще се опита да контролира жестовете си. Ричард Никсън е бил обучаван как да стои неподвижно по време на телевизионните му интервюта след аферата "Уотъргейт". Той държеше лицето си безизразно, торса - скован, а краката си - кръстосани.
В началото изглеждаше като замръзнал, а когато не можеше повече да стои така, движенията му, като размахване на пръст и движения тип "хващане с ръка", ясно указваха за потисната агресивност. Тези жестове рядко съответстваха на неговите думи, припомня авторът.
4. Свити устни
Наблюдавайте за необичайни мимики с уста, устни или език, ако искате да хванете някого в лъжа. В интервю за Ен Би Си относно иракските оръжия за масово поразяване, вицепрезидентът Дик Чейни стисна и засмука устните си на няколко пъти.
Свитите устни са един от симптомите на неискреността. Ако човек ги засмуче навътре, навярно сдържа гнева си. Когато някой е нервен, устата му пресъхва и затова той облизва устни и преглъща. Клинтън например помоли за сода при появяването му пред съдебните заседатели (във връзка с аферата Моника Люински).
5. Създаване на бариери
Точно както пускаме щорите в къщи, така "затваряме" и телата си, за да не проличат истинските ни чувства. Лъжците често пъхат ръце в джоба, свиват ги в юмрук или ги поставят зад гърба си. Някои държат различни предмети (дори химикал) пред тялото си, кръстосват ръце или застават настрани.
6. Неадекватно на ситуацията поведение
Предвид обвиненията спрямо Бил Клинтън, човек би очаквал бившият президент на САЩ да е емоционално разстроен или поне засрамен. Вместо това обаче, той започна да отрича всичко съвсем спокойно. Липсата на адекватност между поведение и обстоятелства е знак за неискреност.
7. Полуусмивка
Истинската, пълна усмивка преобразява цялото лице. Очите блясват. Челото се набръчква, веждите и бузите се повдигат, около очите и устните също се образуват бръчици, а ъгълчетата на устата се повдигат нагоре. Тази усмивка се появява и изчезва бавно.
При неистинската усмивка не се движи нищо друго, освен ъгълчетата, които обикновенно се извиват надолу. Тази полуусмивка се появява бързо и също така внезапно изчезва от лицето.
Ако подобно поведение ви напомня за някой политик, проследете поведението му по телевизията и едва тогава решете как да гласувате.
