Б лизо 95% от тютюнопроизводителите няма да получат евросубсидии поне тази година, защото не отговарят на европейското изискване да обработват над 5 декара с тютюн. Така без пари от европейските фондове ще останат близо 64 хил. семейства.
През последните пет години земеделското министерство не стимулира тютюнопроизводителите да се обединяват, за да не изпаднат от европейските схеми за подпомагане. Вместо това ведомството се грижеше главно как да осигури повече пари от бюджета за отрасъла за следващия сезон.
Oбикновено големи часовници се слагат на покрива на висока сграда в центъра на града. Доскоро такъв имаше на едно здание на "Цар Освободител" - той отброяваше дните до влизането на България в ЕС.
Следващият знаков градски часовник може да бъде сложен на покрива на "Булгартабак холдинг" - мястото е централно, а и часовникът има какво да отброява - колкото повече време минава, толкова повече компанията губи присъствие на пазара в собствената си страна.
Само четири месеца след като либерализацията на ценообразуването при цигарите стана факт, пазарът все повече се насища с нови вносни марки, цените падат, играчите се умножават и стават все по-агресивни, а "Булгартабак" отстъпва от позициите си.
Всичко това беше очаквано. Въпросът е докъде точно може да пада делът на българските цигари на местния пазар, без това да убие производителя. И дали държавата най-сетне ще допусне частен собственик на фабриките на холдинга.
Събитията от последните дни показват, че отговорът на последния въпрос засега е по-скоро не. ДПС отново блокира опита за продажба на дружествата на "Булгартабак".
Три месеца - 30% надолу
От 1 януари 2007 г. цените на цигарите в България се определят свободно от производителите и вносителите, вместо както дотогава последната дума по въпроса да има правителството.
Към момента както вносителите, така и "Булгартабак" отказват да предоставят данни какви количества цигари са продали, въпреки че числата са ясни поне за първото тримесечие на годината. От мениджмънта на българския холдинг твърдят, че точен анализ с колко е спаднал пазарният му дял не може да се направи.
Причината е, че ако за база се вземе първото тримесечие на 2006 г., сравнението няма да е показателно, защото точно от януари 2006 г. цените на цигарите рязко скочиха заради повишения акциз и продажбите паднаха.
(По данни на холдинга, ако през първото тримесечие на 2005 г. той е продал в България 3750 тона цигари, за същия период на 2006 г. това количество е 2430 тона.)
Показателно е обаче, че според изпълнителния директор на "Булгартабак" Христо Лачев скорошни промени в цените на българските цигари не са изключени.
Според източници, ангажирани с преструктурирането на холдинга и запознати с всички данни за него, делът му на българския пазар като стойност за първото тримесечие на 2007 г. е 65%, а като обем - около 80%. Като се има предвид, че за 2006 г. този дял беше около 95%, намалението като стойност е с 30 процентни пункта, а като обем - с близо 15. Прогнозите на зам.-директора на холдинга Георги Костов бяха за годишна загуба на дял по 15%.
Цунами от нови марки
За по-малко от четири месеца българският пазар беше залят от нови марки цигари. British American Tobacco (BAT) започна внос на Kent, Pall Mall, Viceroy, Vogue. Philip Morris - на Marlboro, L&M, Assos. Imperial tobacco - на West, Paramount. Gallaher - на Ronson, LD.
Отскоро "Карелия България" продава официално доскоро контрабандираната Karelia. "Тепърва ще излизат още много нови марки и разновидности цигари", каза един от вносителите.
Така например Gallaher скоро ще започне да продава в България Silk cut и Benson&Hedges. При това (с известни изключения) цените на вносната стока са конкурентни на тези на българската. Затова и "Булгартабак" вече намали тарифите за цигарите си от по-ниския ценови сегмент.
При най-популярната марка Victory промяна няма и според различни източници, дори и да има известно намаление за нея, то няма да е голямо, защото така компанията би останала без силна марка в т.нар. среден ценови сегмент.
Клиентът - ухажван и изоставян
Макар че като цяло пушачите са облагодетелствани от пазарната битка, водовъртежът от различни марки и схеми на дистрибуция често вреди на клиента.
Дори в София от месеци човек не може да бъде сигурен, че редовно ще може да си купува марката цигари, която пуши, от местата, които са най-удобни за него. BAT стана пословична с периодичното изчезване на марките й от повечето стелажи.
Компанията има директен разнос до търговските обекти и според информацията от офиса в София той вече покрива почти цялата страна. Отскоро цигарите за България се произвеждат във фабриките на концерна в Германия вместо както доскоро в Румъния.
Това обаче не означава, че ако даден клиент пуши "син" Viceroy (с цена малко над тази на евтините български цигари и съдържание на катрани под това на повечето от тях), ще може да го купува всеки ден от мястото, където е свикнал.
Засега все още доста слабо е проникването на марките на останалите вносители извън София, особено по-малките. Напоследък все по-чести стават и трусовете в дистрибуцията на "Булгартабак" - звеното, с което той беше най-силен спрямо конкурентите си. "Борсата, от която купувам цигари и алкохол, вече няма стока на "Булгартабак".
Доставят само вносни цигари. Не зареждам от друг доставчик, а нямам възможност да пазарувам от други борси със собствения си автомобил. Така че ще продавам Karelia вместо "Булгартабак 1", обяснява собственичка на магазин в "Люлин". Причината за липсите явно е, че "Булгартабак" все повече реже посредниците в търговията си.
Ако доскоро няколко компании купуваха цигари директно от фабриките му и ги продаваха на дистрибутори "второ ниво" (включително борси), които пък ги доставяха в магазините, сега това второ ниво все повече изчезва и директната доставка се поема от търговците на първото.
Според Христо Лачев идеята е от веригата да бъдат премахнати тези, които търгуват и с вносни и контрабандни цигари. Методът да се обвързват дистрибуторите с определен производител и да им се забранява да продават стока на конкуренцията по принцип се прилага доста в търговията с бързооборотни стоки, но е успешен само за най-големите на пазара - тоест за "Булгартабак" той става все по-рисков. Доказателство за това са и дефицитите на български цигари на места.
А през това време
Докато пазарът на цигари се развива все по-бурно, управляващите явно продължават да живеят в заблуда, че основните решения в сектора зависят от тях.
Министърът на икономиката Румен Овчаров от месеци и многократно обяснява, че единственият път на "Булгартабак" оттук нататък е продажба на фабриките една по една. За целта според него е необходима промяна в закона за приватизация, с която холдингът да бъде изваден от списъка с предприятия, за чието раздържавяване задължително трябва да има стратегия, одобрена от парламента.
В момента, когато обаче той внесе предложението си за това в Министерския съвет, представителите на ДПС там го блокираха на две поредни заседания на правителството.
Според самия Овчаров формалната причина за отказа на министъра на земеделието Нихат Кабил да гласува за промяната е, че тя не е била предварително съгласувана с него.
"Очевидно някой се прави, че не знае намеренията ни за продажба на "Булгартабак". Надявам се все пак, че става дума за формален, а не за същностен проблем. Не става въпрос и не можем да говорим за каквито и да било "отстъпки", просто решението трябва да мине", каза Овчаров.
Самият Кабил не бе открит за коментар. По думите на депутата от ДПС Йордан Цонев подготвяната поправка в закона за приватизация не касае само "Булгартабак", а много други предприятия и именно това е причината тя да не бъде приета от правителството.
"Целта е да не вадим предприятията от списъка на парче - първо "Булгартабак", после някое друго", каза Цонев.
Принципно всички проекторешения на правителството се съгласуват с всички заинтересувани ведомства, преди да бъдат вписани в официалния дневен ред за съответното заседание на министрите. Затова и пропуск точно за "Булгартабак" и точно с контролираното от ДПС земеделско министерство е нелогичен.
Известна светлина върху случая хвърля изказване на вицепремиера Емел Етем. "ДПС е за продажбата на "Булгартабак", но това не може да става без необходимата подготовка, защото социалният ефект ще бъде много сериозен.
За нас беше изненада само "Булгартабак" да бъде изваден от списъка. Не може изведнъж да се продават четирите най-печеливши фабрики на холдинга. Този ход не е уместен, без да има обща стратегия за развитието на тютюневия отрасъл", заяви Етем, цитирана от няколко медии през седмицата.
Изявлението й практически срива версията, че решението за "Булгартабак" е спряно в правителството заради процедурни неуредици. Очевидно ДПС отново се съпротивлява на продажбата на цигарените фабрики.
Рефренът впрочем не е нов. Партията прибягва до него при всичките три опита за продажба на "Булгартабак". Досега хората на Доган винаги са обяснявали, че не са против приватизацията, и в крайна сметка или са блокирали сделката, или са налагали за нея очевидно неприемливи условия за купувачите.
Сега ДПС пак демонстрира загриженост за гласоподавателите си, сериозна част от които са заети в производството на тютюн, и всъщност се опитва да запази своя важна сфера на влияние.
Вярно е, че от доста време близо 80% от ориенталските тютюни, произвеждани в България, се изкупуват от компании, различни от фабриките на "Булгартабак".
От друга страна обаче, именно държавното дружество е основен купувач при едролистните тютюни. Бидейки държавен, холдингът все пак остава и удобен за принуда на потребител на тютюни със съмнително качество, за да се осигури прехрана и социален мир в определени региони.
По-важното в случая обаче е, че запазването на "Булгартабак" държавен изобщо не му помага в пазарната схватка. Вярно е, че комисията за търговия и защита на потребителите глоби вносителите на цигари с общо 200 000 лв. за рекламите им.
Макар и да не беше потвърдено от икономическото министерство, според един от вносителите в момента то подготвя промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с която да се забрани не само рекламата на цигари, но и на марките им.
Подобни мерки обаче със сигурност няма да са достатъчни, за да закрепят българските цигари на пазара, ако в местните фабрики не бъде допуснат частен инвеститор, при това с достатъчната свобода да оптимизира производството и персонала им и да купува суровина не по политически, а по качествени критерии. Въпрос на политическа воля на правителството е ще го направи ли.
