Л идерът на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница получи втори мандат като премиер след гласуването в парламента тази нощ, предадоха световните агенции.
Новото правителство, което има 22 министерства, бе гласувано половин час преди изтичането на крайния срок, предвиден в конституцията. Ако този срок не беше спазен, в страната трябваше да се организират нови парламентарни избори.
Новото правителствено мнозинство е съставено от Демократическата партия на Сърбия на Кощуница, Демократическата партия на президента Борис Тадич, Нова Сърбия и Г 17 плюс. Това стана почти четири месеца след парламентарните избори.
Новите министри
веднага положиха клетва.
Вицепремиер, отговарящ за евроинтеграцията, е Божидар
Джелич (ДП).
Министър на външните работи е Вук Йеремич (ДП),
министър на вътрешните работи - Драган Йочич (ДПС),
на отбраната - Драган Шутановац (ДП),
на правосъдието - Душан Петрович (ДП),
на финансите - Мирко Цветкович (ДП).
Слободан Самарджич от ДПС оглавява новото министерство за Косово и Метохия.
Министър на икономиката и регионалното развитие става Младжан Динкич от Г 17 плюс,
министър на минното дело и енергетиката - Александър Попович (ДПС),
министър на инфраструктурата - Велимир Илич (Нова Сърбия),
министър на телекомуникациите и информационното общество - Александра Смилянич (ДП).
Министър на търговията и услугите е Предлаг Бубало (ДПС),
министър на труда и социалната политика - Расим Ляич (лидер на Демократическата партия на Санджак, който бе включен в листата на ДП),
министър на земеделието - Слободан Милосавлевич (ДП),
министър за защита на околната среда - Саша Драгин (ДП),
министър на науката - Ана Пешикан (Г 17 плюс),
на просветата -Зоран Лончар (ДПС), на културата - Воислав Брайович (ДП),
на младежта и спорта - Снежана Самарджич-Маркович (Г 17 плюс).
Министър на здравеопазването е Томица Милосавлевич (Г 17 плюс),
на вероизповеданията - Радомира Наумова (ДПС),
на диаспората - Милица Чубрило (ДП),
на държавната администрация и местното самоуправление - Милан Маркович (ДП).
Министър без портфейл, отговарящ за координацията на Националния инвестиционен план, става Драган Джилас от ДП.
Кабинетът на Кощуница бе одобрен със 133 гласа "за". "Против" гласуваха 106 депутати, трима се въздържаха, а двама не участваха в гласуването. В залата присъстваха 244 депутати от общо 250.
Коалицията контролира 130 от местата в парламента, но вероятно често ще получава подкрепа от някои от осмината представители на малцинствата.
Преди гласуването Кощуница представи пред депутатите програмата и състава на правителството. Той определи пет приоритета за работата на кабинета.
"Постигнахме пълно съгласие около пет ключови и програмни принципи на правителствената политика. Те се отнасят до Косово и Метохия, европейската интеграция, сътрудничеството с трибунала в Хага, социалната и икономическата политика и борбата срещу престъпността и корупцията", заяви Кощуница.
Премиерът не пропусна да подчертае, че
Косово "ще остане завинаги неотменна част от територията на Сърбия"
Косовските албанци, които са мнозинство в южната сръбска област, се надяват, че Съветът за сигурност на ООН ще гласува до няколко седмици план, който ще отвори пред тях пътя за независимост.
Запазването на Косово в рамките на Сърбия е главен приоритет за новото правителство на Кощуница, дори ако тази политика означава по-бавен напредък по пътя към бъдещо членство в ЕС, отбелязват чуждестранни кореспонденти в Белград.
Членството в ЕС е наша заявена цел, но то не може да бъде компенсация за териториални отстъпки, заяви Кощуница пред парламента. Премиерът предупреди, че едностранно признаване на суверенитет на Косово ще бъде смятано за абсолютно нищожно.
Представители на САЩ дават сигнали, че Вашингтон може да признае Косово, ако опитите областта да получи независимост бъдат блокирани в Съвета за сигурност на ООН.
"Пълното сътрудничество" с трибунала в Хага е друг от приоритетите на Кощуница, но той не каза директно дали това означава арестуване и екстрадиране на укриващите се лица, заподозрени във военни престъпления.
Нежеланието на Белград да арестува заподозрените във военни престъпления, най-вече бившия военен командир на босненските сърби генерал Ратко Младич, накара ЕС да замрази миналата година преговорите с Белград за подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране.
Европейският комисар по разширяването Оли Рен трябва да пристигне днес в Белград, за да се срещне със сръбските лидери и да провери колко сериозни са намеренията им за ареста на Младич.
ЕС призоваваше за сформиране на коалиция от продемократичните партии след изборите на 21 януари, на които Сръбската радикална партия се представи най-добре.
Брюксел бе притеснен, след като миналата седмица за председател на парламента бе избран ултранационалистът Томислав Николич, и оказа натиск върху Кощуница и президента Борис Тадич да постигнат споразумение за правителство и да сменят Николич.
Резултатът е
деликатен баланс:
Кощуница е премиер, но партията на Тадич получава 13 от 25-те поста в правителството.
Зам.-председателят на Сръбската радикална партия Томислав Николич заяви по време на парламентарните дебати, че "Сърбия получава марионетно правителство".
Сръбските радикали бавеха одобрението на правителството до последния момент, отбелязват агенциите. След новината, че военната полиция е опитала, но без успех, да арестува Ратко Младич в центъра на Белград, радикалите прекъснаха парламентарното заседание.
Те смятат Младич за герой от войната, въпреки че Международният трибунал на ООН за военните престъпления в бивша Югославия го обвини в геноцид заради клането в Сребреница през 1995 г., когато бяха избити около 8000 мюсюлмани.
Томислав Николич критикува Кощуница, че иска по-близки връзки със Запада вместо да се обърне към съюз с Русия и Китай.
"Какво ще стане когато Америка и ЕС признаят независимостта на Косово?", попита Николич.
Кощуница заплашва да прекъсне дипломатически отношения с всички държави, които признаят отделянето на Косово от Сърбия, докато неговият коалиционен партньор Борис Тадич се обявява за по-умерен подход в потенциална криза.
62-годишният Кощуница ръководеше и предишното правителство на малцинството от март 2004 г.
Той стигна до властта по време на народния бунт срещу покойния Слободан Милошевич през 2000-та. Подкрепен от тогава единната опозиция, Кощуница победи Милошевич на президентските избори през септември 2000 г. и стана последният президент на вече несъществуващата СР Югославия.
Кощуница успя да комбинира национализма с прозападни позиции. В Сърбия той е възприеман като мрачен, труден и властен, но честен политик, посочват кореспонденти. Запазвайки навиците си като юрист по образование, той говори бавно с дълги и сложни изречения, като често кара журналистите да ровят в речниците.
