За нас водата е втората най-важна потребност след въздуха. Водата за пиене става все по-безценна, защото изсичаме горите и изворите пресъхват, изсипваме препарати, прахове, масла, химикали, поливаме, вземаме вани, източваме я, докато си мием зъбите... Смятаме, че винаги ще я има в изобилие, а тя все по-трудно се пречиства и събира. Кап, кап, кап... Както казва народната мъдрост: „Вода газим, жадни ходим"! Сладката вода намалява, защото я черпят много хора, а само някои от тях са загрижени за своето оцеляване. Много лоши примери сме видели от историята, а и днес не можем да се похвалим, че опазваме водата, така че да стигне за всички.Чистата вода не стига и трябва да се договорим за правилата, които да спазваме. Да убеждаваме нарушителите, че съсипват бъдещето на децата си. Колкото по-често говорим за проблема и се обединяваме срещу замърсителите, толкова по-добре за природата.
Най-отровното езеро се намира в далечна Русия. То е пълно с радиоактивни отпадъци и ако човек се потопи в него, умира. В околностите на езерото живеят хора, които са облъчени и масово се разболяват. Това езеро се е събирало търпеливо, капка по капка, но вече е мъртво, рана на планетата... Същата е съдбата на океана край ядрената централа „Фукушима".
Достатъчно е да се разлее нефтът от един танкер край Аляска или да се повреди платформа в Мексиканския залив, за да пострада екосистемата на цялото крайбрежие и да загинат милиони животни. Когато природата е наранена, нейната болка се обръща срещу виновниците и ги наказва. Всички сме отговорни за бъдещето на планетата, свързани сме помежду си и трябва да пазим природните ценности. Като всяко хубаво нещо те се събират капка по капка.
Това си мисля, застанал пред изворчето. На единайсет съм, често ходя в планината, а за първи път откривам такова чудо. Да видя как се събира и блика вода. Малко по-надолу шуми пролетен поток, а над скалите кръжат двойки птици. По сипея са нацъфтели диви люляци. Капка по капка се събира нов живот и тръгва надолу към полето.
Разчиствам клоните и високите треви, защото изворчето е скрито. То е тайната на планината. Знаят го само дивите животни, които живеят наблизо. Малко е, колкото да го обгърнеш с две ръце. По дъното му има камъчета, пясък и тиня.От скалата продължително са се стичали хиляди капки -- кап, кап, кап, за да се събере кристална ледена вода. За да отпия, трябва да коленича и с шепи да гребна от свежите капчици. Изморен съм от изкачването по стръмната пътека и търся прохлада. Това е най-вкусната вода, която съм пил... Кап, кап, кап- колко дни и нощи се е събирала за мен?
