Е два ли някой образован човек живее с илюзията, че посещението на Владимир Путин в България имаше икономически цели или че дългосрочните резултати ще се измерват в долари.
Единствената цифра, която стана известна по повод петролопровода Бургас - Александруполис например, се отнасяше до годишния приход за България от тръбата. Този приход е равен на годишния бюджет на София за почистване - или на годишния оборот на средно по размер българско ООД. Цифри за Южен поток досега никой не е сметнал за нужно да сподели.
Ефективност
Икономическа обосновка за АЕЦ "Белене" пък все още няма. Няма и да има, тъй като дори според правителствената стратегия за енергийна ефективност проблемът не е недостигът на ток, а неговото прахосване. В стратегията се посочва, че за единица продукция България харчи три пъти повече от Централна Европа и около осем пъти повече от старите страни членки на ЕС.
Пътят напред е постигането на енергийна ефективност, пише в стратегията, а не изграждане на нови мощности. Стратегията обаче е поредната бумага, писана за заблуда на Европейската комисия, и не формира основата на правителствена дейност.
Политика
Не става дума за икономика, а за политика. Нито целите, нито резултатите са измерими с пари, а с власт. Затова Путин пристигна с цялата си политическа тежка артилерия, включително със своя наследник на поста Дмитрий Медведев.
Политическа беше и пропагандната опаковка. Докато Путин говореше за нашата обреченост на братска дружба с Русия, видни български патриоти допълваха, че България, бидейки буболечка, няма друг избор, освен да прави онова, което желае руската мечка.
Според последния геополитически доклад от серията "Шривенам", публикуван от списанието Economist, руската регионална политика има ясно видима цел: Макар статуквото след Студената война да е необратимо, то може да бъде подкопано или ревизирано...
Тя (Русия) не е изоставила амбициите си да бъде водещият актьор на Балканите и в Централна Европа.
Резултати
Именно това беше целта на посещението на Владимир Путин и тя беше изцяло постигната с решаващата помощ на президента и правителството на България. На българските партньори по линия на ЕС и НАТО бяха демонстрирани няколко стратегически важни неща.
Първо, че България е водещата сред страните от ЕС, които търсят сепаративни енергийни съглашения с Русия за сметка на общата европейска стратегия за диверсификация на доставките - т. е. за еманципиране от руския монопол.
И други държави се занимават с подобна политика, но само България демонстрира решимостта да прави това директно за сметка на приоритетите на ЕС. Внезапно появилият се Южен поток, пренасящ през наша територия руски газ, е за сметка на приоритетния за ЕС и САЩ проект "Набуко", който би трябвало да пренася газ от каспийските страни, заобикаляйки руска територия.
Не са случайни победните възгласи от страна на Газпром, че "Набуко" е опера и никога няма да стане тръба".
Второ, България директно провокира Европейската комисия по ядрената тема. Не само демонстрира отказ от енергийна ефективност с намерението си да строи АЕЦ "Белене" и не само потвърди отказа от стратегията за диверсификация с решението си тази АЕЦ да бъде руска.
С опита да реанимира темата за пускането на спрените реактори в АЕЦ Козлодуй българското правителство отново показа, че членството в ЕС за него е тегоба, а не възможност.
Трето, именно на това си убеждение държавният глава Първанов натърти по време на срещите с Путин. Докато неотдавна първата си реч пред Европарламента българският президент посвети на остри обвинения срещу Брюксел за спирането на реакторите, в диалога с Путин Георги Първанов демонстративно ползваше ретродискурса на дружбата от векове за векове.
Новото оръжие
За разлика от периода на Студената война Русия ползва в своята външна политика не военното, а енергийното оръжие. Това оръжие само за последните 14 месеца беше приложено последователно към Украйна, Грузия, Беларус, Полша, Естония и Литва. Руският нефт, газ и мирен атом се подчиняват не на стопански, а на политически съображения.
Ще рече: дали се доставят или не, на каква цена и как - това се решава от Кремъл, а не от финансистите и маркетинговите отдели на съответните търговски компании.
От тази гледна точка са бутафорни аргументите, че при изграждането на тръби на българска територия Русия е онази, която става зависима от България. Би било така, ако ставаше дума за пари, а не за власт.
Фактическото положение е точно обратното. Тъй като става дума за власт, т. е. за това Русия да си върне ролята на Балканите и в Централна Европа, тогава и тръбите, и АЕЦ Белене правят от България една "малая земля" на руската външна политика. България се превръща в плацдарм за бъдещи руски настъпления.
Регионът
Посоката на настъплението също е ясна. На балотажа на президентските избори в Сърбия се очертава да победи Томислав Николич - онзи, който за пръв път на Балканите формулира програмната цел страната му да се съюзи с Русия и застане срещу ЕС.
В момента, в който това стане факт, ще последва мащабна дестабилизация на целия регион със съответните стопански ефекти, като например икономически кризи и обедняване на населението.
А в подобна обстановка и българското население би могло сравнително лесно да бъде убедено, че е време да се върне в орбитата на Русия. Тя на свой ред отново ще има възможността да прокарва разделителни линии в нашия регион, който почти една година изглеждаше, че е вече в спокойния и мирен пристан на Европейския съюз.
Това е, което нашите управляващи направиха за Русия и България по време на посещението на Путин. Показаха, че през цялото време съвсем съзнателно и целенасочено са конструирали не европейска България, а троянски кон за интересите на Кремъл в Европа.
Това е била целта на тристранната коалиция и макар по време на посещението ДПС и НДСВ да станаха невидими, оставяйки всичко в ръцете на БСП, те също носят отговорност за резултатите.
