Д оньо Донев почина тази сутрин след тежко боледуване, след инсулт в Александровска болница, където се е лекувал.
Големият български художник, аниматор, сценарист и режисьор ще бъде погребан в Централните софийски гробища в Алеята на големите български творци, съобщиха от Министерството на културата. Поклонението е на 30 ноември в църквата "Св. Седмочисленици".
"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек-усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза пред БТА хумористът Димитър Бежански, негов приятел и съмишленик.
Известен най-вече като създател на любимите за много поколения зрители "Тримата глупаци", Доньо Донев от 1956 г. работи като художник-постановчик в "Рисуван филм", а от 1960 г. и като режисьор. Заедно с Тодор Динов е един от доайените на мултифилма в България.
"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството, принизява се вкусът на хората, появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н., казваше приживе Донев. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".
Широко сме отворили вратата на посредствеността
и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."
Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Сред тях са "Шега", "Хепи енд", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма", "Вълча сюита", "Ноктюрно", "Умно село", "Тримата глупаци", "Кауза пердута", "Дефакто", "Декември".
"Обикалял съм доста света с моите филми, макар че често са ме изолирали от групите на разни фестивали, разказваше с горчивина Доньо Донев. Все пак доста съм видял от Европа и дори в Щатите ходих."
Класикът е категоричен: "Моята голяма любов е анимацията, и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."
"Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже:
"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.
Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Националната художествена академия при проф. Павел Вълков през 1954 г. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във вестник "Вечерни новини".
Сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Неговият режисьорски дебют е филмът "Дует" заедно с Тодор Динов, който взима "Златната роза" във Варна.
През март 2005 г. Доньо Донев подреди на "Шипка" 6 последната си голяма изложба, която организаторите от СБХ нарекоха юбилейна и прожектираха 7 негови анимационни филма. Тогава художникът показа 85 портрета на известни български интелектуалци, сред които Петър Берон, Виктор Самуилов, Димитър Бежански, Рангел Вълчанов, Йордан Радичков, Борис Карадимчев, Георги Русев.
"Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура", каза приживе Донев и разказва за една карикатура, която много нашумя навремето - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея му подхвърлили като реплика в кръчма. Един човек му каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги к'во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."
