О пустошителните продажби продължиха на Уолстрийт. Промишленият индекс Дау Джоунс, който до момента е изгубил 2271 пункта за последните седем сесии, се срина с още над 660 пункта, предаде Асошиейтед прес.
Търговията на Уолстрийт започна след отчетените силни спадове по всички фондови борси по света. Инвеститорите навсякъде са в паника, защото кредитните пазари са сковани и това е заплаха за глобалната икономика, допълва АП.
Дау Джоунс изгуби при откриването 663 пункта и спадна до 7915 пункта. По-широкообхватният Стандард енд Пуърс 500 се срина със 7%, а индексът на високотехнологичните дружества Насдак се понижи с над 5%.
Основните индекси на водещите европейски фондови борси се сринаха малко след началото на днешната търговия и часове преди срещата на министрите на финансите от Г-7 във Вашингтон, предаде Франс прес.
Водещият индекс на Франкфуртската фондова борса DAX се срина с над 10 на сто в първите минути на търговията, а към 10,11 ч. българско време отчете спад с 9,35 на сто до 4430,17 пункта.
Индексът CAC 40 на Парижката фондова борса изгуби цели 9,68 на сто до 3109,50 пункта, след като в края на вчерашната сесия отчете спад с 1,55 процента.
Индексът на Лондонската фондова борса FTSE-100 се понижи с 10,20 на сто на сто до 3873,99 пункта, спадайки под прага от 4000 пункта за пръв път от 3 юли 2002 година.
Фондовата борса в Мадрид изгуби 8,22 на сто, в Милано спадът бе 9,09 процента малко след началото на търговията.
Индексът на българската фондовата борса SOFIX се срина с 8,36 процента до 585,39 пункта. Широкият индекс BG-40 падна със 7,35 процента до 152,21 пункта. Оборотът беше малко над 7,25 млн. лв., а капитализацията на дружествата на борсата намаля до 13,910 млрд. лв.
Фондовата борса в Сау Паулу, която е най-голямата в Латинска Америка, днес спря автоматично търговете след спад над 10 на сто на водещия й индекс до 33 313 пункта, предаде Франс прес, като се позовава на комюнике на борсата.
Причина за прекратяването на дейността днес е паниката, обхванала световните борси, се допълва в съобщението на бразилската борса.
След като световната финансова криза предизвика рязко забавяне на много нововъзникващи пазарни икономики, страните от Източна Европа се определят от анализаторите като изложени на най-голям риск от нестабилните валутни курсове и нарастването в резултат на това на чуждестранните дългове на задлъжнелите корпорации, коментира агенция Ройтерс.
Тази седмица финансовата криза обхвана и Исландия, което предизвика нарастване на опасенията за нововъзникващите пазарни икономики, които биха могли да станат следващите жертви на кризата.
Вниманието е насочено към държавите с големи дефицити по текущата сметка и огромни външни дългове.
Данни на американската банка "Браун брадърс Хариман" показаха, че външният дълг на България и Естония е достигнал 101 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на тези страни, а в Унгария този показател е 96%.
Според класация на швейцарската банка "Креди Сюис" най-големи са макроикономическите рискове за Исландия, следвана от България, Естония, Литва, Украйна, Латвия, Румъния и Унгария. Южна Африка заема 10-о място след Великобритания.
Изследването сочи, че Русия е сред страните, изложени на най-малък риск.
Американските банки са взели на кредит рекордна сума чрез схемата за спешно кредитиране на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ през последната седмица, докато инвестиционните компании са изтеглили по-малко, предаде Асошиейтед прес.
Доклад на УФР, сочи, че търговските банки са вземали средно по 75 млрд. долара на ден през последната седмица. Предишният рекорд от средно 44,5 млрд. долара на ден бе поставен предходната седмица.
През седмицата, приключила в сряда, инвестиционните компании са изтеглили 134 млрд. долара от УФР. Това представлява понижение спрямо рекордната сума от 147 млрд. долара, изтеглена от тях предходната седмица.
Тази категория кредити бе разширена миналата седмица и вече включва всички заеми, дадени на брокерските подразделения на американските банки "Голдман Сакс", "Морган Стенли" и "Мерил Линч", базирани в САЩ и Лондон.
