"Монд" за Пиночет: Краят на един символ

В�е �еща тема за френския в. "Монд" е смъртта на чилийския диктатор Аугусто Пиночет. Погребението му е днес с отдаване на почит като на бивш командващ сухопътните сили на Чили.

Надигането на левицата в Латинска Америка е и темата на редакционния ни материал, озаглавен "Краят на един символ".

Със смъртта на Пиночет се затваря цяла една страница - тази на диктатурата, пише изданието.

Държавните преврати са зачеркнати вече, а урните дават властта на ръководители, които са по-скоро в лявото пространство. В Чили успешният преход позволи да се осъществи победата по време на последните президентски избори на Мишел Бачелет, дъщеря на бивш съратник на Салвадор Алиенде, убит от хората на Пиночет. Това е повече от реванш, смята "Монд".

"ЕС се съгласи да забави преговорите за присъединяване на Турция", отбелязва вестникът. На срещата си в Брюксел 25-те министри на външните работи се разбраха да бъдат замразени осем от 35-те преговорни глави, което на практика означава забавяне на хода на Анкара към ЕС, коментира "Монд" и припомня, че този процес е предвиден да продължи между 10 и 15 години.

"Европа на науката не полага достатъчно усилия", подчертава същият всекидневник. Днес Европейската комисия трябва да установи, че ЕС не е в състояние да осъществи целите си в областта на науката до 2010 г.

Според Брюксел в най-добрия случай 25-те ще отделят 2,6% от своя брутен вътрешен продукт за сектора, вместо заложените 3% при договарянето на Лисабонската стратегия, чиято амбиция е да превърне Европа в най-конкурентния регион в света.

Според оценката на ЕК малко са страните, които работят за общата политика в това отношение. За миналата година ръстът на инвестиции в ЕС в областта на науката е бил едва 1,9% от брутния вътрешен продукт, разкрива още "Монд".

В своя публикация "Ню Йорк таймс" посочва: "Източна Европа се опитва да "изчисти" специалните си служби". Комунизмът си отиде и демокрацията вече има здрава основа в страните от бившия Варшавски договор, но службите за сигурност от времето на СССР все още карат региона да изтръпва близо 20 години след падането на Берлинската стена, пише американският вестник.

Случаят с Александър Литвиненко, бивш агент на КГБ, който беше отровен през месец ноември в Лондон, не изглежда не на място сред смъртни заплахи в Румъния, самоубийство в България и няколко неразкрити убийства, които са доказателство, че специалните служби продължават да действат и днес.

Някои от служителите на тайната полиция все още са на своя пост. Други се възползваха от приватизацията и днес са едни от най-големите икономически играчи, отбелязва изданието.

През ноември Божидар Дойчев, човекът, който отговаряше за архивите на секретните служби в България, беше открит мъртъв в кабинета си. Властите съобщиха, че се е прострелял в главата със собствения си пистолет, продължава "Ню Йорк таймс".

По предварителни данни става дума за самоубийство, но според много някои смъртта му е свързана с усилията на част от представителите на правителството, които искат да се разкрие самоличността на публични личности, които са работели за Държавна сигурност, коментира изданието.