И зграждането на Дунав мост-2 ще доведе до прякото създаване на 980 работни места и ще вкара 57 млн. долара в икономиките на България и Румъния, посочва Матю Брунвасер в поредната си кореспонденция, публикувана във в. "Интернешънъл хералд трибюн".
Строителството все още не е започнало, но новият мост над Дунав вече поражда надежди у българите и румънците от двете страни на реката, пише авторът под заглавие "Мост към нова ера за България и Румъния".
След осем години, прекарани в спорове за местоположението на моста, и след още четири в търсене на средства за финансиране, се очаква проектът, който ще струва 230 млн. евро (290 млн. долара), да навлезе във фазата на строителството благодарение на европейския натиск и финанси, обяснява изданието.
В репортаж от Видин журналистът отбелязва, че Дунав винаги е бил важна артерия за културния и търговския обмен в Централна Европа, но в исторически план е представлявал и бариера между Румъния и България.
Мостът е първият конкретен резултат от общата политическа воля на двете съседни държави да излязат от изолацията и да се присъединят към ЕС - сътрудничество, което ги е сближило повече от всеки друг път в историята им.
За хората във Видин този мост е мостът на надеждата,
казва пред вестника кметът Иван Ценов. Градът, който се намира в северозападния ъгъл на картата, недалеч от границата със Сърбия, е центърът на един от най-бедните региони в страната.
Безработицата по официални данни е 26%, улиците са разбити, а магазините не могат да се похвалят с изобилие от купувачи.
Но и овехтелите сгради все пак са съхранили архитектурните белези на някогашното влияние от Виена.
"Говорят за моста много отдавна, имаме големи очаквания - казва 70-годишният Ангел Кръстев, докато бръсне клиент в своята чиста и спретната бръснарница, където работи от 1952 г. - За младите хора е важно да имат работа тук, за да не се налага да напускат родното си място."
Материалът продължава и с репортаж от румънския Калафат, от другата страна на реката, където кметът Петре Трайстару също споделя оптимизма за икономическото влияние на проекта в дългосрочен план.
Според него обаче мостът няма да има такова значение за развитието на града му, колкото за онова, което тепърва ще бъде изградено в района.
Макар че двете съседки са били формално съюзници в съветския блок, Румъния и България като цяло са останали отчуждени една от друга, разделени от политиката, предразсъдъците и езиковата бариера, допълва изданието, но продължава:
"През 90-те години двете бяха сложени принудително в пакет,
когато кандидатстваха за членство в западните институции - първо НАТО, а после ЕС, - но вместо да заздрави връзките им, това доведе до конкуренция помежду им.
И двете страни се опитваха да отбележат точки в своя полза за сметка на двустранното сътрудничество, казва Димитър Бечев от центъра за европейски изследвания към университета в Оксфорд.
София и Букурещ се присъединиха към НАТО през 2004 г., а напоследък подписаха споразумения за американски военни бази на своя територия.
Сега техният основен приоритет е приемането им в ЕС, към който те се надяват да се присъединят на 1 януари.
Румънско-българските контакти се развиват "много интензивно" заради еврочленството, обяснява зам.-министъра на външните работи на България Любомир Кючуков и добавя: "Разменяме си делегации на различно равнище, за да си сътрудничим в този процес."
Търговският обмен между двете държави от 1995 г. насам е нараснал над седем пъти - до 1,12 млрд. долара през миналата година, сочат данните на българския Национален статистически институт (НСИ).
Никога не сме били толкова близки, както сега,
казва и Алина Мингиу-Пипиди, анализатор в Румънското академично общество, неправителствена изследователска организация.
В исторически план двете страни са търсили сигурност в силни двустранни съюзи с мощна западна сила, не със съседа си, допълва тя.
Между Румъния и България никога не е имало сериозни конфликти, освен териториалния спор за Добруджанския район през първата половина на ХХ век, сега общо взето забравен.
Но при комунистическата власт официалната социалистическа дружба между двете членки на варшавския договор
зад кулисите бе напрегната.
Румънският лидер Николае Чаушеску водеше агресивно независима външна политика, докато българският му колега Тодор Живков беше най-лоялният съюзник на Москва.
Езикът също е един от факторите, които ни разделят, коментира Мингиу-Пипиди. Повечето източноевропейци са славяни и разбират другите славянски езици, докато румънците говорят романски език, близък до италианския.
Мнозина румънци все още поддържат популярната приказка от комунистическите години, че "най-добрият съсед на Румъния е Черно море".
В България първата и единствена опозиция на комунистическия режим бе движението "Екогласност" през 80-те, базирано в Русе, в преддверието на "Моста на дружбата", водещ до румънския град Гюргево, единствения друг път през Дунава между двете държави.
Русе е на повече от 300 км от София, но само на 67 см от Букурещ. Движението беше насочено директно против замърсяването от химически завод в Гюргево; този протест беше отчасти толериран, защото не се фокусираше върху българските управляващи.
Мостът Русе-Гюргево, известен и като "Дунав мост", беше построен през 1954 г. Над половин век по-късно от новия - Видин-Калафат, се очаква да даде икономически тласък на региона след
търговските и транспортни затруднения, причинени от югославските войни и ембаргото
И Румъния, и България изостават и един от основните фактори е, че те бяха буквално откъснати от Европа заради войните в Югославия, добавя Кючуков.
Пактът за стабилност на Югоизточна Европа - международна институция за утвърждаване на стабилността в региона след юговойните - обаче накара двете държави да седнат и да се споразумеят за "Дунав мост-2" през 2000 г.
През 2004 г. бе осигурено и финансирането за проекта от Европейската инвестиционна банка, предприсъединителните фондове на ЕС, Франция, Германия и България. Бяха одобрени пет строителни фирми и 18 септември е крайният срок за депозирането на техните оферти. Договорът ще бъде подписан до ноември, а
откриването е планирано за 2010 г.
Видин и Калафат имат вероятно най-близки контакти от всеки град по долното течение на Дунав. Има редовен фериботен транспорт, така че местните хора могат да осъществяват обмен със съседите си от другата страна на границата.
Фериботът няма разписание и тръгва само когато се напълни с шест камиона.
Тротоарите на Калафат са прави в сравнение с видинските. Малките обществени сгради по главната улица имат помпозни барокови орнаменти и градини с подстригани ливади и ярки цветя. Със своите 18 хил. жители градът е по-малък от Видин, където живеят 68 хил. души.
На градския пазар 50-годишният Стефан Вражитору продава рибарски такъми на сгъваема маса и казва, че печели достатъчно, за да се издържа. Не се оплаква.
"Хората очакват работни места. Мостът ще означава, че хората ще имат повече пари", казва той.
Да правиш бизнес с България е трудно заради цялата документация, която се изисква за покупко-продажба през границата, обяснява той.
На друг ред сергии, предназначен за български търговци, Ана Вълкова продава гориво за запалки, пластмасови чаши, капачки за буркани и турски джапанки. Тя е пенсиониран машинен инженер и навремето е работила в институт по млекопроизводството във Видин. Сега казва, че от пазара в Калафат печели средно по 10 лева (пет евро) на ден.
"България трябва да бъде възродена - казва тя, докато подшива скъсан кашон с дебел конец. - Чрез мост или каквото и да е. Положението става наистина зле. Принудени сме да идваме тук, защото нямаме други възможности."
