"Сега": Поне четири институции са знаели за злоупотреби в Челопечене

"Поне четири институции са знаели за злоупотреби в Челопечене", съобщава "Сега". Разширява се кръгът от институции, които от месеци са знаели, че нещо нередно става в поделението в Челопечене, взривило се миналия четвъртък.

Министърът на отбраната Николай Цонев потвърди, че във Военна прокуратура преди два месеца са образувани две досъдебни производства, свързани със злоупотреби.

Материалите за нарушения при търгове за продажба на боеприпаси в склада били пратени в прокуратурата от ДАНС в началото на юни.

Началникът на Генщаба Златан Стойков призна преди дни, че от година знае за гафове в поделението и дори били наложени наказания. Всяка една от тези институции е могла да направи много за преустановяване на проблемите в базата - било то с предписания, арести, проверки, заповеди.

"Само една оставка не стига за Челопечене", е озаглавено интервюто в "Труд" с Ангел Найденов, шеф на червените депутати и председател на парламентарната комисия по отбрана.

Той определя взривовете в складовете за боеприпаси край Челопечене като един от най-тежките инциденти в армията през годините на прехода, който концентрира в себе си всички съществуващи проблеми свързани със съхраняването и охраната на боеприпасите и действията по тяхното обезвреждане.

Според Найденов държавните институции са действали адекватно след инцидента. Друг е въпросът дали това е нивото на справяне с кризи, към което се стремим.

От парламентарната комисия по отбрана са препоръчали на министъра и командването на армията незабавно да проверят останалите складове и да засилят контрола. Отговорността за станалото обаче не може да се изчерпва само с оставката на ген. Румен Цоков - заместник-началник на Генщаба.

"Борисов: Не смени, арести трябват", цитира "24 часа" изявление на лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той прогнозира, че няколко военни министри ще бъдат викани на разпит, защото в отбраната, както в енергетиката и в Пътния фонд, нямало нещо, което да не граничи с престъпление.

Хора на ГЕРБ анализирали част от скандалните сделки на военните. "Някои от материалите вече са в следствието. Искрено се надявам, че много скоро ще стигнат до прокуратурата", каза Борисов.

"Избирателите искат ГЕРБ, СДС, ДСБ и ВМРО заедно", пише "Новинар". Най-предпочитаният вариант за дясна коалиция е ГЕРБ СДС, ДСБ и ВМРО, сочи изследване на социологическа агенция ЕСТАТ.

Според социолозите партията на столичния кмет Бойко Борисов получава 35,4% подкрепа. Следват СДС с 27,6 на сто, ДСБ - 9,4% и ВМРО - 6,4%.

Генералската партия продължава да е водеща политическа сила в страната, но според анкетираните ГЕРБ няма да успее да сформира сама кабинет и ще има нужда от коалиционни партньори.

От допитване на "24 часа" със 706 българи научаваме, че "53% искат мажоритарни депутати". 27% предпочитат депутатите да се избират по партийни листи, както досега. 44% от анкетираните отговарят, че няма да гласуват на следващите избори.

Запитани допълнително дали все пак биха отишли до урните, ако на бюлетината вместо партиен списък има популярна личност, 1/3 казват "да", а още 1/3 - зависи от личността. Изводът е ясен - ако на вота има мажоритарни депутати, това рязко ще увеличи активността.

"13 ремонта за изборите" предлага проф. Драгомир Драганов в публикация в "24 часа". На първо място той поставя актуализацията на избирателните списъци, тъй като това е проблем, който все повече изкривява изборните резултати.

Друга идея е въвеждането на изборни книжки като "втора контрола" за действителното състояние на избирателните списъци. Драганов настоява и за постоянна изборна администрация, елиминиране на партиите-фантоми, сваляне на възрастовата бариера за участие в изборите.

Също така да се даде право на българите в чужбина да гласуват по пощата - по официални данни емиграцията ни вече надхвърля 1,2 млн. души. Други идеи са окрупняване на избирателните райони, сваляне на изборната бариера на 2,5% за партия, пропорционална преференциална районна листа с относително ниска (7-10%) бариера, въвеждане на национална партийна листа за преразпределяне на гласовете.

За да се стимулира избирателната активност добре е изборите да бъдат в работен ден, а забраната на продажбата на алкохол в изборния ден да се премахне като чужда на националния ни характер. Тринадесетото предложение е съвместяване през 2009 г. на изборите за национален и европарламент.

"Комисията по корупция ще разследва препродажбата на БТК", става ясно от интервю в "Сега" с депутата от "Атака" Митко Димитров. Той припомня, че БТК бе приватизирана за 280 млн. евро, а миналото лято бе препродадена за 1,2 млрд. евро.

При всяка търговска препродажба се дължат данъци. В случая с БТК облагаема е разликата между 1,2 млрд. и 280 млн. евро - това са над 900 млн. Но прехвърлянето на акциите е станало на фондовата борса, където по принцип доходите не се облагат с данък. Но има един особен вид сделки - блоковите, които са облагаеми. При тях всичко е предварително уговорено - купувачът и продавачът са се разбрали, цената на акциите е определена, а борсата само се използва за транзакцията. Точно както стана с БТК.

"Икономисти искат 15% ДДС", пише на първа страница "Труд". Шоково намаление на осигуровките, на ДДС и на други държавни такси предлагат някои от водещите икономисти у нас.

Сред тях са Георги Ангелов и Георги Стойчев от "Отворено общество", Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

Излишъкът за първите 5 месеца е толкова голям, че осигуровките могат да бъдат радикално намалени. Вместо сегашните 34% могат да паднат на 10%, категоричен е Георги Ангелов. Според него паралелно с това заплаха за бюджета няма да има, дори и да се намалят ставките по други налози.

Най-добре е още сега осигуровките да станат 10%, а от 2008 г. и ставката по ДДС да падне до 15%, предлага икономистът.

"Цените падат", съобщава "Стандарт". Цените на всички храни са тръгнали надолу през юни. Тогава сме давали по-малко пари за всички плодове и зеленчуци, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Дефлация през летните месеци прогнозираха макроикономистите. Причината е очакваната добра селскостопанска реколта.

"В Европа не чакат да се запали чергата, за да я гасят", е анализът в "Монитор". Според Маруся Любчева, евродепутат от партията на европейските социалисти, по-голям успех при усвояване на средствата от еврофондовете ще имаме, ако се поучим и ползваме опита на други страни членки.

Освен това практиката на Европейския парламент е доказала необходимостта от съществуването на самостоятелна парламентарна комисия по бюджетен контрол. Тя е "стражът" на европейските средства.

Не би било лишено от смисъл и у нас да се обсъди възможността в Народното събрание да се създаде самостоятелна парламентарна комисия за контрол на средствата по еврофондовете.