М оже би дори в този момент в Москва се случват важни събития. Но дълбоките промени в руското общество през последните 20 години със сигурност нямат нищо общо с тези събития.
Истинските политически битки винаги са обгърнати в тайна и резултатите от конфликтите с тежки последици излизат наяве едва, когато приближи развръзката.
Четири събития, напълно необясними по законите на нормалната нютонова физика, определяща обичайното движение със средна скорост на руската държава, сега се разразиха с невероятно ускорение.
Преди няколко месеца с полоний беше убит живеещият в Лондон дисидент-чекист и новоизпечен мюсюлманин Александър Литвиненко.
Миналата седмица се изсипа дъжд от неочаквани обрати. Арестуван бе главатарят на Тамбовската мафия Кумарин. Обявени бяха резултати от разследването на убийството на руската журналистка Анна Политковская.
Съобщено бе, че дребният ингушетски олигарх Гуцериев (братовчед на чеченците) е издирван за данъчни измами, а имуществото му подлежи на незабавна конфискация, и то точно след необяснимата смърт на сина му "в
пътна катастрофа".
Какво е общото между тези четири "елитни" трупове, които паднаха пред недоумяващия ни поглед, сякаш излезли от сицилиански роман на Леонардо Шаша или от пропита с циничен хумор приказка на някой нов Булгаков?
Общото е, че всички те са
удар по властта на Владимир Путин.
И то без да допуснем нито за миг, че олигархът в изгнание Борис Березовски е
извратеният автор на всички тези престъпления, както твърдят руските официални медии.
Принудени сме обаче да констатираме, че всичко, свързано с убийството на Литвиненко, трябваше да причини възможно най-големи проблеми на Путин, който в края на президентския мандат заради този случай трябва да преглътне почти пълно скъсване на дипломатичеките отношения с Лондон.
Връщайки се след изминалите месеци към това престъпление, осъзнаваме, че абсурдната на пръв поглед екзекуция на избягал отРусия незначителен руски офицер няма друга цел освен трайно да изолира и злепостави руския президент в чужбина.
И ето, че неговата власт понася удар и заради случая Гуцериев. Последният, който няма нищо общо с луди глави като Ходорковски, започна веднага преки преговари с Кремъл, щом неговата малка петролна група "Руснефт" си навлече омразата на руския енергиен гигант "Роснефт".
Големият бос на "Роснефт" е олигархът ултранационалист Игор Сечин. И така, Гуцериев щеше да предпочете да продаде веднага фирмата си на "алуминиевия цар" Дерипаска или с други думи, при сегашното съотношение между властите в Москва, на самия Путин.
Анулирането на сделката заради гангстерството на Гуцериев трудно може да задоволи Путин.
Можеше ли поне Путин да се зарадва на арестуването на крайнодесните убийци на Политковская? Можеше, ако руският главен прокурор Юрий Чайка не се беше разпрострял в словесни излияния за пречките, с които се сблъскало разследването във висшите етажи на Федералната служба за сигурност.
Но същият този Чайка, наистина твърде активен, изигра едновременно роля и в друг нашумял случай - арестуването на бандита Кумарин, наричан също
Барсаков, чиято Тамбовска банда дълго време тормозеше Санкт Петербург, радвайки се на протекцията на тамошното кметство, както и на неколцина приближени на Путин.
Необичайната словоохотливост на руския главен прокурор и всички тези съгласувани удари срещу Путин ни навеждат на мисълта за голям заговор с участието на хора от властта. Тези хора няма да допуснат "хаитянски вариант", по силата на който сегашният президент да запази контрол над взимането на решения в Русия, а новият руски президент да бъде само негова марионетка.
Сигурно е, че ако Сергей Иванов се кандидатира за поста на Путин, той
няма да приема заповеди нито от Путин, нито от "Газпром", нито от някой друг.
Някои приближени на Путин вече си дават сметка за това; например неговият ковчежник, министърът на информационните технологии Рейман, разпродава своята трета мрежа за мобилни комуникации, а в обкръжението на Иванов се заговори за препродаване от "Газпром" на притежавания от него
телевизионен канал НТВ.
Разбира се, Путин все още е в състояние да запази контрол, но при сегашното положение това е възможно чрез компромис с отбранителна цел, а не чрез предизвикване на закъснял превантивен преврат.
Путин се стремеше да бъде лице на полуавторитарна центристка власт, поддържаща равновесие между някогашните либерали и авторитарните патриоти. Но зад сегашния заговор срещу него несъмнено стои прагматичен съюз между неолибералните и неофашистките сили, които залагат на нов режим и на нова ситуация.
Както често се случва, историческата необходимост си проправя тайнствено път сред доста гадни събития. За да оцелее след комунизма, Русия имаше нужда от анархичен и творчески Голям взрив, и това беше мигът на Елцин.
После имаше нужда от вглъбяване и нова централизация и това беше мигът на Путин.
Но ето, че със силния икономически растеж и подновените амбиции, Русия има нужда от изявен капитализъм и национално утвърждаване без задръжки. Това ще е мигът на Иванов.
