- Излекуван съм от тази болест (Усмихва се.) още преди да стана президент. Знам, че това е много хлъзгав терен. Внимателно следя обществените настроения, уважавам всяко социологическо проучване, но за мен по-важно е какво мислят хората. Надявам се при първите симптоми на сходно заболяване: проява на високомерие, на незачитане мнението на другите, вие, медиите, да ми сигнализирате остро-критично, както обикновено правите. Не бих се обидил - аз нося критика.
- Какво не успяхте да свършите за тази година, което си бяхте поставили като задача?
- Много неща започнах и доста не са свършени: например социалната адаптация на освободените военнослужещи (за разлика от правителството аз не смятам, че тук можем да се похвалим с успехи). По силата на обективни обстоятелства акцентът на календара ми през тази година падна върху международните изяви. Затова в годината, която ми предстои, ще се концентрирам върху вътрешната политика.
- Изострянето на конфликтите между институциите навява ли ви идеи за по-разширени президентски пълномощия? Дори на ген. Бойко Борисов му се прииска президентска република.
- Нормално е в период на трудности, на проблеми във функционирането на институциите да се търсят други формули. Но аз съм избран в името и с ангажимента да работя за парламентарния характер на републиката и ще го отстоявам. Освен това смятам, че на дневен ред са много по-актуални и болезнени идеи за промени в конституцията. Всяко размиване с нов кръг проблеми, засягащи държавното устройство, би могло да затлачи конституционния дебат. Най-спешната промяна в момента зависи от решение на Конституционния съд, което засяга отношенията ни с НАТО - разрешеното преминаване на съюзнически войски през нашата страна. Другите възможни промени в конституцията са свързани с реформата в съдебната власт и с местното самоуправление.
- Преди година вие се ангажирахте с продажбата на земя, срещу което скочиха лидери от БСП. Остана ли това на заден план в програмата ви?
- Не. Обосновах формула, широко приета и ефективно действаща в сродни източноевропейски страни - това да стане седем години след приемането ни в ЕС. Разбира се, воля за подобно решение трябва да демонстрираме сега, за да привлечем чужди инвеститори.
Убеден съм, че може да се концентрираме върху тези належащи промени, които биха могли да станат в обозримо бъдеще.
- В края на август м.г. вие, г-н Първанов, остро критикувахте слабости на правителството. Сега, когато рейтингът на управляващите удря санитарния минимум, мълчите. Защо?
- Първо, не е добре, когато държавният глава коментира под път и над път. Правя го периодично и достатъчно откровено по конкретни поводи - дали когато връщам поредния закон (както в случая с финансовия надзор), дали заради определени управленски действия или бездействия на правителството - няма да си спестявам критиките. За съжаление обаче тези критики остават нечути, неразбрани и даже има и ревност, която се проявява в определени действия на изпълнителната власт. Ако направите нов прочит на онова, което казах през август - досега нищо не се е променило в позитивна посока. Напротив, все така на инат определени представители на мнозинството се опитват да действат срещу президентската институция и срещу други власти.
- Продължават ли да ви "заобикалят" някои министри - например във външната политика?
- След дебата по темата за АЕЦ-Козлодуй и инцидента с българското оръжие за Грузия по време на визитата ми в Москва други подобни случаи няма. Има добро взаимодействие между екипите, формиращи външната политика на България. Имаме пълен синхрон по реализацията на стратегическите ни цели. Но има още какво да се желае в конкретните действия. Недопустимо е забавянето на решенията, свързани с новите назначения в посолствата ни. Няма обяснения, че има толкова много наши посолства, в които действат временно изпълняващи, в които посланиците са с отдавна изтекъл мандат и в които екипите са демотивирани. Ако говорим за икономизирана външна политика, тя не може да се прави нито само от президента или само от икономическия министър - това е задача, която стои пред всички, в това число и пред хората, които ни представляват в чужбина.
- Чува се, че посланическите места ще се заемат, след като стане ясно кой ще отпадне от предстоящите промени в ПГ на НДСВ или в правителството. Затова местата се пазят за "наши хора".
- Това е илюзия. Няма да стане! Не бива да се забравя, че последният подпис върху указите за тези назначения е на президента. Аз ще се противопоставя на подобни политически назначения. Разбира се, има страни, в които може да отиде и авторитетен политик, но който все пак има отношение към дипломацията. Няма да допусна в посолствата да бъдат "скрити" провинени политици!
- Защо опозицията дрънка оръжия за предсрочни избори, след като се вижда, че хората не искат това?
- Нормално е опозицията, особено след като година и половина е стояла на резервната скамейка, независимо дали отляво или отдясно, да се стреми към властта. Но не мисля, че страната ни печели от "избори до дупка". Друг е въпросът, че тези идеи се захранват от нежеланието на мнозинството да потърси начини за оздравяване на управлението, за нова политика и за нови кадрови решения. Не е обидно и няма нищо страшно в това, ако след година и половина управление се направят и някои корекции в екипите. Аз самият ще направя такива корекции в своя екип, ще наложа размествания и го намирам за нормално. Това е в интерес на общата кауза. Не бива нито едно мнозинство да се крие зад многобройното си парламентарно присъствие. Това е много измамно.
- Още една теза битува в политическите среди - че се чака конференцията на ДПС, където Доган ще даде оценка на управлението и ще посочи кои са слабите, за да даде знак на премиера за промени.
- Доколкото познавам премиера, той не предприема действия под ничия диктовка. Вероятно има други мотиви за забавянето, но аз не мога да коментирам неговите аргументи.
- Говорите ли си откровено с премиера?
- Да. Разговорите ни са много откровени, сърдечни и човешки. Моите очаквания са той да бъде по-ефективен, по-работещ и от този добър тон в отношенията между двама ни да произтече ефективно взаимодействие между президентската институция и изпълнителната власт.
- Споделя ли ви някои свои неща, които той има намерение да прави, или не?
- Да, както и аз самият. Взаимното информиране е нещо, което се утвърди като стил на нашата съвместна работа. Но много по-важно е да мислим затова, когато президентът постигне нещо като договореност в чужбина (независимо дали става дума за Москва или Берлин) и когато премиерът приеме това позитивно, да последват конкретни управленски действия. Но това все още не става.
- В тази една година на вашия прощъпалник като президент допитахте ли се по важни въпроси към вашите предшественици?
- С д-р Желев диалогът ние активен и полезен. Нерядко сме разменяли мисли, идеи. Преди неговото посещение в Азербайджан той се обади, за да ме попита какво да предаде на моя азербайджански колега. След завръщането си обстойно коментирахме визитата му. Радвам се, че д-р Желев прие да ни представлява във франкофонската общност - на него най-много му приляга. По-труден е диалогът с г-н Петър Стоянов. Не искам да коментирам причините. Надявам се след тази година страстите да се успокоят и вярвам, че г-н Стоянов ще може и ще е полезен на България особено във външна политика.
- Какво е отношението ви към идеята за нова Кръгла маса?
- Против съм, защото Кръглата маса имаше своята логика в началото на прехода. Сега има легитимни институции, колкото и на някои от тях да е оспорвана дейността им. Против съм всяко връщане на реформите в изходната им точка. Онези, които оферират това, трябва да дадат честен отговор какво ще ни върне нова Кръгла маса? Материалните активи ли? Функциониращите предприятия ли? Селското стопанство с неговото добро производство ли? Ако въпросът е просто да се подмени политическият елит - цената е много висока! Пък и няма гаранции, че това може да стане, защото елитът вече показа способности да се само възпроизвежда.
- Споделяте ли тезата, че преходът у нас е завършил?
- Това е схоластичен въпрос. Трудно може да се прецени кога е свършил преходът, при положение че няма предварително зададени параметри. По моите критерии преходът би приключил към момента на членството ни в ЕС. Дотогава няма стопроцентови гаранции за необратимост нито в политически, нито в икономически план.
- А каква България водите към ЕС, г-н президент? С каква икономическа стратегия, каква е визията за бъдещето ни? Питам вас, защото правителството още не е дало отговор на този въпрос.
- Абсолютно е необходимо България да определи не само на кредит своите приоритети, но и да инвестира в тях повече, отколкото във всяка друга сфера. Не бива да се отказваме от големия си конкурентоспособен приоритет - енергетиката, и тук нямам предвид само АЕЦ-Козлодуй. Комплексът "Марица-изток" също участва активно във формирането на енергийния баланс не само на България, но и на Балканите. На следващо място смятам, че трябва да заложим на туризма (морски, планински, културен, че дори и селски), на селското стопанство, на развитие на инфраструктурата и възстановяване на традициите ни в областта на високите технологии.
- Ще изисквате ли от правителството по-бързото изработване на такава стратегия?
- Готов съм да стимулирам чрез приобщаването на научни работници, на хора от практиката идеи за подобна стратегия. Въпросът обаче не е в документа, а в конкретните управленски идеи, с които ще подплатим такъв ангажимент.
- Усещате ли се самотен на върха на властта, г-н президент?
- Въпросът има две измерения. Да, наистина загубих мнозина, които съм смятал за приятели. Може би те самите са се виждали реализирани чрез този успех, а това така и не се получи. На второ място - в стремежа си да спазя ангажимента за непартийност, аз се дистанцирах и от "Позитано". Възможно е от това да е бил засегнат някой от хората, с които съм работил. Но вярвам, че БСП ще ме разбере, защото аз самият като партиен лидер съм уважавал надпартийността на президентската институция. И сега държа това да е така. Но аз все пак съм диалогичен човек. В момента контактите са ми много повече, отколкото във всеки друг период от политическото ми развитие. Така че тази самотност има и своите добри страни.
- А ще имате ли път назад към партията си? Може би рано ви задавам този въпрос. Да не останете изолиран като Желев и Стоянов от своите?
- При избора ми за лидер на БСП първата ми мисъл, влизайки в новия си кабинет, беше как достойно да изляза. Това в по-голяма степен се отнася за сегашното ми битие. Много важно е в момента, в който няма да бъда президент, да мога все така спокойно да вървя по улиците, да усещам приветливи физиономии, разбирания и подкрепа.
- През тази година изневерихте ли на навика си да играете футбол?
- Не. Правя го поне два пъти седмично. И винаги мачовете са много ожесточени, до пълно изчерпване на силите, защото в тях участват и синовете ми. Играя тенис на маса, фитнес - това е много важно за мен.
криза, която тихо расте" />
