В навечерието на днешното си посещение в София президентът на Франция Никола Саркози даде интервю за четири български вестника - "Труд", "24 часа", "Стандарт" и "Сега". Всяко издание изпратило въпросите си, но администрацията в Елисейския дворец решила президентът да отговори еднакво само на 4 въпроса.
- Господин президент, българите ви възприемат като човека, който спаси медицинските сестри. Без да подценяваме усилията на целия ЕС, как Франция успя да ги върне в България? Бихте ли могли да ни разкриете как се роди идеята да се изпрати първата дама като ваш посланик пред либийските власти?
- Държа да ви припомня, че успехът бе постигнат единствено защото бе плод на колективни усилия: Европейската комисия, като започнем от председателя й Жозе Мануел Барозу и комисаря Бенита Фереро-Валднер, но също така и държавите членки на ЕС и по-специално германското и португалското председателство, и естествено самите българи.
Те се мобилизираха по впечатляващ начин - както политическите власти, така и българското гражданско общество.
Никой обаче не може да отрече, че усилията на традиционната дипломация бяха останали прекалено дълго напразни. Тогава реших, че е настъпил моментът да променя метода и да се намеся лично в този случай, и то по различен начин.
Обсъдихме със Сесилия ролята, която тя би могла да изиграе. Надделя така очевидният хуманитарен аспект. Сметнах, че казусът си заслужаваше да поема политическата отговорност, дори това да не беше лишено от рискове.
Смятам, че е необходимо да се поемат рискове, когато толкова важни принципи като справедливостта и достойнството на хората са потъпкани, когато всеки изминал ден в затвора е генерирал толкова физически и морални страдания.
Смятам, че присъствието на Сесилия бе решителен коз при воденето на преговорите. Във всички случаи то улесни създаването на директен и личен контакт с полковник Кадафи.
За останалото, преговорите с либийците се проведоха на съвсем ясна основа: или страната им остава настрана, като не освобождава медицинския персонал, или отново намира полагаемото й се важно място на международната сцена.
Още повече че имаше пълно съгласие с либийските власти относно факта, че драматичното положение на заразените деца и на техните семейства трябва да бъде взето под внимание. Това улесняваше сериозно търсенето на изход.
Франция, която с няколко други свои партньори вече бе приела около 150 либийски деца, се ангажира с други партньори да участва в привеждането на болницата в Бенгази в съответствие с европейските стандарти.
- Каква е вашата оценка за България като европейски партньор? Загрижен ли сте за нейните проблеми, свързани с корупцията и организираната престъпност?
- България е важен партньор за Франция на европейската сцена. Ние имаме много общи позиции, било то по общата селскостопанска политика, европейската политика за отбрана или бъдещето на европейските институции.
Имам предвид също и енергетиката, тази стратегическа област: България, както и Франция, са производители и износители на енергия, по-специално на атомна енергия.
Във всички тези области мисля, че трябва да засилим нашето сътрудничество. Затова предложих на президента Първанов и на премиера Станишев днес да установим ново сътрудничество между нашите две страни.
Що се отнася до проблемите, свързани с корупцията и организираната престъпност, пред които България е изправена, мога да кажа, че има загриженост от страна на Франция и на другите европейски партньори.
Искам обаче да подчертая, че Франция има доверие в решителността на българските власти да осъществят все още очакваните реформи. В тази област е реализиран напредък, както това бе подчертано в доклада на Комисията от 27 юни, и това ме радва.
Трябва да се продължи и да се стигне още по-далеч. Франция е готова да окаже на България цялата помощ, от която тя се нуждае. Тя вече го прави чрез изпращането на свои експерти и чрез подкрепата, оказана на българския Национален институт по правосъдие.
Освен това трябва да подчертая качеството на нашето полицейско и юридическо двустранно сътрудничество, особено в прилагането от 1 януари, на европейската заповед за задържане.
Реалното изпращане в затвора на криминални лица, които доскоро се смятаха за недосегаеми, е според мен един основен конкретен резултат, тъй като от него се възползват всички европейски граждани.
- За огромна част от общественото мнение вие сте френски и европейски политик от нов тип. Какво искате да промените в Европейския съюз?
- Амбицията ми е да накарам Европа да даде ефикасен отговор на предизвикателствата на нашето време. Когато бях избран за президент през май, един от приоритетите ми беше да накарам Европа да потръгне.
За целта трябваше да се излезе от задънената улица, в която се намерихме с проекта за конституция. Всички казваха, че това е невъзможно. Въпреки това на Европейския съвет през юни с помощта и на премиера Станишев ние успяхме.
Вече е дошъл моментът да сдобрим гражданите с европейското изграждане. Това трябва да ни накара ясно да си зададем въпроса за бъдещето на европейския проект, защото е важно всеки да разбере какво възнамеряваме да правим с ЕС отвъд неговото институционално съществуване.
Ето защо поисках 27-те членки да създадат до края на годината комитет от десет до дванадесет мъдреци на много високо ниво, представляващи разнообразието на съюза, които да обсъдят един основен въпрос: "Каква да бъде Европа през 2020 - 2030 г. и какви да бъдат нейните цели"?
Успоредно с това смятам да се възползвам от френското председателство на Европейския съюз, което ще започне на 1 юли 2008 г., за да дам няколко конкретни отговора.
Ако искаме народите да си върнат вкуса към Европа, тя трябва да има своята тежест във всекидневието на хората. Изглежда ми наложително Европа да изработи обща политика по имиграцията, по енергетиката и околната среда, които да бъдат ефикасни в европейски мащаб.
Европа трябва да е полезна. Имам по-специално предвид областта на отбраната. Мисля, че изграждането на Европа на отбраната като допълнение на Алианса трябва да позволи да се отговори на определен брой кризисни ситуации по света.
- Някои медии твърдят, че по време на вашата визита ще бъде подписан договор за доставка на 3-4 корвети "Гоуинд" за българските военноморски сили. Бихте ли казали нещо повече за този договор?
- Нямам навика да взимам отношение по текущи търговски преговори. Това, което мога да кажа, е, че всичко, което допринася за сближаването на Франция и България, ми се струва добро. Това ми изглежда наистина добре в конкретния случай, тъй като става въпрос за избор, който може да даде много положително отражение и за двете страни.
Наистина, освен модернизирането на българския флот финализирането на тази сделка би могла да даде тласък на корабостроителниците във Варна и да предостави възможност за нови договори, където българското ноу-хау ще се използва.
Трябва да се разбере, че това не е обикновен търговски договор, а е отваряне на истинско партньорство с България. Надявам се във всеки случай, че изходът на преговорите ще бъде положителен. Това ще бъде силен знак.
