В безкрайната битка между половете природата е дала на жените с едно предимство - дамите имат две копия на мощната Х-хромозома, докато мъжете разполагат само с относително слабата Y-хромозома.
Генетичните изследвания показват, че именно тази силна страна на слабия пол дава на жените преимуществото да се съпротивляват на болестите и да живеят по-дълго.
Барбара Межон, професор по генетика в Бостънския университет, отбелязва, че още в утробата на майката мъжките зародиши водят борба за оцеляване и за това да не бъдат отхвърлени от организма й.
Средностатическата жена живее почти с 10 години повече от мъжа,
което науката свързва с дублирането на Х-хромозамата, повишаваща надеждността на генетичната система. Ако в една от Х-хромозомите има смъртоносна мутация, това не пречи на оживяването на организма.
С други думи клетките на женския организъм са по-устойчиви към опасните мутации.
Наличието на допълнителна Х-хромозома обаче има и отрицателни последствия. Заради нея жената е подложена по-често на автоимунни заболявания като ревматизъм, туберкулоза и др.
Женската имунна система често бърка своите и чуждите тъкани и е склонна да атакува и едните и другите.
Според журналът Molecular Brain Research различията в мозъка на двата пола са обусловени от 54 гени, които се формират дълго преди раждането на индивида и оформянето на неговите полови органи.
От тях само 18 присъстват в голямо количество в мъжкия мозък, а 36 се откриват в големи количества в главния мозък на жените. Авторите на публикацията смятат, че тези генетични различия обясняват защо
дамите като цяло са в състояние по-точно да изразяват своите чувства.
Според учените е възможно особеностите в строежа на главния мозък да се използват за диференциация на мъжете и жените в случаите, когато индивидът се ражда с неправилно формирани вътрешни и външни полови органи.
Статистиката сочи, че при едно на 3000 бебета половите органи са толкова неправилно оформени, че не може точно да се различи момчето от момичето. В света с такива аномалии се раждат 3 млн. деца годишно.
Лекарите смятат, че с течение на времето и с помощта на генното инженерство и съответния подход към строежа на мозъка ще може да се обясни и произхода на хомосексуализма.
