Незаконният бизнес с диви животни може би е най-доходната форма на нелегална търговия в света изобщо. Рядко хващат някого, а наказанията обикновено не са по-строги от глоба за неправилно паркиране.
Познатият като Ансън малайзиец Уонг Кенг Лианг (ръководещ един от най-големите синдикати за контрабанда на диви животни в света), който си призна престъпления, максималното наказание за които е 250 години затвор и глоба 12,5 милиона долара е осъден на 71 месеца във федерален затвор в САЩ (от които излежава 32 месеца в подобаващ лукс), 60 000 долара глоба и забрана да продава животни в САЩ три години след излизане на свобода. Невероятно тежко наказание! Добре поне, че не са го наградили.
Международната конвенция CITES (Convention on International Trade in Endangered Species) няма за цел да забрани търговията с диви животни и продукти, произведени от диви животни, а само я контролира или по-скоро регулира. Към тази конвенция, която е в сила от 1975г., са се присъединили повече от сто страни. За съжаление много от държавите, подписали конвенцията, я нарушават - например Аржентина, Индонезия, Испания, Тайланд и много бивши съветски републики, както и Русия.
Освен това CITES сама създава подходящи условия за успешна контрабанда на животни (това, срещу което се бори) като допуска едно изключение (доста съществено) при търговията със защитени животни: екземплярите, отгледани от хора не получават същата защита като израсналите на свобода. Развъждането в плен може да отслаби натиска върху дивите популации и да задоволи донякъде международното търсене само в страни, където контролните органи са достатъчно силни, за да спрат нарушителите. Засега такива държави няма!
На практика контрабандистите създават фалшиви фиктивни развъдници, а после претендират, че незаконно уловените животни и растения са били отгледани там. Търговците често подправят документите, за да изглежда че животните са размножавани след като са били уловени. Хванатите диви животни получават преправено родословно дърво. Фалшифицираната етикетировка на пратките с диви животни е разпространена практика. Със сертификат се удостоверява, че пратката не съдържа застрашени видове, а отговорността се поема от митничар, който изобщо не е компетентен в областта на зоологията.
След това жестокото пътуване на малки и значителни по размери живи същества преминава през няколко етапа, прекъсвани от дълги престои, по време на които колебанията в температурата са много големи. Животните изтърпяват неописуеми мъки: често залепват човките на птиците и завързват крилата им към тялото. Според официалния доклад на природозащитния изследователски институт ЕIA се предполага, че три четвърти от всички птици умират по време на пътуването. Случва се животните да стоят дълго натъпкани едно до друго, да живеят в тъмни затворени сандъци или да линеят в малки кутии, да не получават достатъчно храна и вода, докато ги превозват на хиляди километри с кораб или самолет.
Всички животни страдат и биват третирани по ужасен начин, като неодушевени стоки за износ, и много от тях загиват. Например невръстните човекоподобни маймуни, откъснати от майките си (за да се доберат до малкото, ловците обикновено убиват майката, а понякога дори цялото семейство или стадото) и подложени на мъчително пътуване, имат малки шансове за оцеляване. Предполагаемата смъртност сред тях е 70-90%.
Разрешените за износ растения и животни се пренасят заедно със скрити сред тях забранени растения и животни. Тоест има два паралелни канала за износ: или самостоятелно се изнасят защитени видове контрабандно, или те се пренасят скрити сред други стоки. Ако се атакува единият канал, живата стока се пренасочва към другия. А в случая дори няма и в малка степен успешно противодействие срещу явната контрабанда (единият канал). Неправителствените организации нямат достатъчно персонал. Секретариатът на CITES има само един служител, който следи за спазването на конвенцията. Програмата за контрол на престъпността срещу дивата природа към Интерпол също има един-единствен щатен служител.
Малкото хора, занимаващи се с тези проблеми спокойно биват заплашвани, подкупвани или са изправени пред угрозата да бъдат изгонени от съответната страна, ако решат да реагират активно. Работещите в неправителствените организации (НПО) са много заети с експертни и финансови отчети, интервюта за пресата, пазарни проучвания, срещи със спонсори и плащания. Издаването на визи за тях зависи от същите онези служби, които те евентуално ще разследват, и ако някоя организация ядоса съответното правителство рискува да си навлече неприятности. Единственото, което правят защитниците на живата природа срещу контрабандата на защитени видове е да пишат доклади, които се четат от много други хора, които също нищо не правят.
Безкрайното говорене очевидно не носи полза на никого. Трябват действия, а не думи. Защото, когато едната страна (престъпната) действа, а другата само говори е ясно кой ще има превес. При два канала за износ на защитени видове НПО нямат нито човешки, нито финансови, нито пожелателни ресурси за противодействие. За да се борим ефективно срещу износа на защитени видове, трябва да няма разрешени за износ растения и животни. Защото, ако могат да се изнасят незащитени все още видове, това ще доведе до тяхното критично намаляване и защита, съпроводено с пълното изчезване на защитените видове.
Анализите са безсмислени, ако не водят до действия и промяна. Действия за по-добро законодателство, без удобни изключения, за много по-строги наказания, които да се изпълняват. Трябват не думи , а проекти, програми сред природата и едно ефективно използване на структурата на мрежовия маркетинг за разпространяване на безплатна информация за екологичната ситуация по света, за животинските и растителни видове, ползата от тях и защитата им и вредата, която бихме спечелили при изчезването на различни ключови за живата система организми.
Традиционни вярвания, базирани на невежество и суеверия обезлюдяват планетата. Типични примери са: за източване на жлъчка от хималайска мечка, използвана като традиционно лекарство, биват улавяни хиляди мечки; китайци търсят костите на тигри за приготвяне на лекарства, а пенисите им се смятат за афродизиак; човекът преследва нанду заради перата му, от които прави метлички за прах; в Чили и Аржентина използват делфините за стръв при лова на раци; на Соломоновите острови ловуват делфините заради техните зъби, от които се изработват гердани, използвани като част от зестрата на девойките при брачните церемонии.
Има ли смисъл от борба с нелегалния бизнес с животни, когато милиарди се печелят съвсем законно от избиването и унищожаването на хиляди животински и растителни видове. Става дума за далеч по-мащабния легален бизнес със незащитени и защитени видове, които могат да се изнасят само с разрешително. 13 356 588 живи животни и 30 309 815 части от животни са били изнесени легално от Югоизточна Азия през периода 2000-2007 година.
Няма нужда да се правим на фалшиви алтруисти, които ги интересува благоденствието на другите видове. Трябва да ги опазим заради самите себе си, защото ние губим от тяхното изчезване. 90% от животинските видове, живели някога на Земята са измрели, така че настоящата ситуация не е нещо изключително, невиждано досега и не е от особено значение за самата природа, която уж се опитваме да съхраним - опазването им е от значение лично за нас, за нашето така наречено благоденствие.
Ние няма да унищожим планетата - не сме чак толкова значими. Тя има достатъчно ресурси да се самовъзстанови от много по-страшни катастрофи и го е правила. Ние просто ще унищожим собствената си жизнена среда, а с това и себе си, ако продължаваме с неуморимо упорство да следваме посоката на най-малкото съпротивление. Изборът е наш. Сами избираме пътя си!
