Т ова лято решихме да бъдем обикновени туристи в България. Намерението ни беше просто да си починем, да разпуснем и да се насладим на впечатляващото историческо наследство и природна красота на страната.
За нещастие обаче ваканцията ни бързо се превърна в поучителен урок по рисковете за чуждестранните туристи в България.
Докато България претендира да бъде значителна туристическа атракция, тази атракция започва някак да избледнява, щом чуждестранният турист опита да преодолее множеството пречки, които застрашават да провалят почивката му. Научих три важни урока от тази ваканция. Първо, туристът трябва да се чувства сигурно. Второ, туристът трябва да знае накъде отива. И трето, туристът трябва да може да похарчи парите си, без да бъде измамен.
Ако основният път между София и Бургас е добре известен на местните като капан на смъртта, тогава представете си как изглежда на чужденците, които са свикнали с поне минималните стандарти за сигурност по пътищата в Европейския съюз. Това, което би трябвало да е приятно пътуване до морето, бързо се превръща в стресиращо рали. Нищо неподозиращите туристи непрестанно излизат от пътя, за да избягнат колите, неправомерно навлезли в платното им, както и агресивните маневри на инфантилни местни шофьори от типа кой-съм-аз, които си въобразяват, че притежават шосето само защото карат чуждестранна кола.
А пътните полицаи, съдейки по приноса им към безопасността на пътя, по-добре да излязат във ваканция. Клеченето цял ден на радарите за превишена скорост с цел да се покрие норматив за брой глобени шофьори на час с нищо не спомага за прилагането на законите за движение по пътищата и съответно за подобряване на безопасността.
Още повече, че пътните патрули очевидно не кръстосват шосетата в търсене на индивиди, които нарушават всички възможни правила. Камо ли пък да ги арестуват. И колко смъртни случая са необходими на държавата и местните власти, за да разширят главния път с допълнителни платна за изпреварване и да започнат едно по-ефективно прилагане на законите? И при това положение защо чужденците шофьори да се върнат повторно в България и да рискуват живота на семействата си?
Ако оцелеете след самото шофиране, много е вероятно да се загубите. Некомпетентността на хората, планирали пътните табели, е поразителна. Наистина ли в България има недостиг на ламарина и боя, така че да се предупредят навреме шофьорите, че следва важно кръстовище? Защо се създават предпоставки за още повече инциденти, като се поставят знаци само до изходите от магистралите, а не предварително; или пък изобщо не се поставят такива?
Със сигурност пътните знаци не са чак толкова голяма национална инвестиция, а поставянето и съдържанието им не изискват дипломи по астрофизика.
Веднъж достигнали нарочената дестинация, независимо с какво закъснение, основно изискване е туристите да могат да харчат парите си. В случай че местните власти не разбират тази концепция, нека бъда ясен: това туристите да харчат парите си е добре за местните бизнеси и икономика. Но за да харчат парите си, туристите трябва да могат да ползват кредитни карти, да обменят валута в банки или други бюра, които да са отворени през уикендите, или да теглят от работещи банкомати.
За съжаление в големия курорт Несебър, а както и, подозирам, в много подобни места по Черноморието, малко бизнеси работят с кредитни карти, очевидно за да избягнат плащането на данъци. Междувременно хотелите удържат 10% комисиона при обмен на валута, та съвсем да изтънеят кредитните карти на туристите, а акулите в обменните бюра взимат цели 25% за услугата и, разбира се, всички банкомати са развалени.
А още по-шокиращо е, че, изглежда, местните власти са във ваканция, а местните бизнеси, които губят пари заради незаконни транзакции и бездействието на отговорните за това, не се организират да настояват законите да се спазват. Къде е българското гражданско общество да изиска правителството да си върши работата?
Отговорните власти и обслужващият сектор трябва да осъзнаят, че туристът не е идиот. Доброжелателният пътешественик може и да приеме, че веднъж е бил обран, щом е бил в капан и не е имал друг избор. Но в никакъв случай няма да се върне да бъде обран повторно и със сигурност ще посъветва приятелите си кои страни да заобикалят в бъдеще.
Безочливото обиране на туристите допринася в дългосрочен план за стагнация и упадък. Сериозните бизнеси знаят, че бумът в краткосрочна перспектива означава срив в дългосрочна, а незабавната печалба ускорява постепенната загуба, тъй като излъганият турист ще отиде другаде, където към него ще се отнесат, както подобава. Може би всеки курорт има нужда от служебни инспектори или място, докъдето туристите да отправят оплакванията си, както и незабавни мерки да бъдат взимани срещу местните крадци, представящи се за бизнесмени.
Ако България иска да стане tourist-friendly и да срещне стандартите на Европейския съюз, я чака доста работа. Българските власти на централно и местно ниво заедно с частните предприемачи трябва да се справят със сериозните проблеми на лошата инфраструктура, експлоатацията на туристите и некомпетентността на чиновниците. Независимо от многото си атракции и красоти България просто не може да генерира туризма, който заслужава, без сериозна ангажираност и последователни действия.
Българите не могат повече да се оправдават с твърдението, че страната им е изминала дълъг път от антиконсуматорския комунизъм насам. България вече ще бъде оценявана от всички чуждестранни посетители докъде е стигнала, а не откъде е тръгнала.
----------------------------------
Януш Бугайски е директор на отдел "Източноевропейски изследвания" към Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон
