И кономическите кризи ме вдъхновяват, защото аз съм като онези хора, които вместо да бягат, се чувстват привлечени от торнадото, казва бившият премиер и лидер на ДСБ Иван Костов в голямо интервю за в. "Сега".
"За мен антикризисното управление е познато предизвикателство. В такъв момент влиза в действие всичко, което съм научил в живота си, цялата ми компетентност, докторатът ми по икономически растеж, математическият начин на мислене. Аз съм малко като онези хора, които вместо да бягат, се чувстват привлечени от торнадото. Не ме е страх от бурята. Това ми е специалността. Това знам. Това мога повече, в сравнение с други политици", казва Костов.
Той твърди, че
от действащите политици никой не е компетентен в тази сфера.
"Някои са или твърде цинични и отричат проблема, или пък много уплашени. Други твърдяха доскоро, че било по-добре кризата да охлади българската икономика, защото растяла прекалено бързо, както каза Милен Велчев. От тези позиции личи по-скоро страх от предизвикателството, отколкото желание да се справят с него. А сега е необходимо хладнокръвие и компетентност", настоява председателят на Демократи за силна България.
Като подчертава, че има рецепта за излизане от кризата, Костов допълва:
"Имам активно отношение към всички мерки, които се предприемат. Бях много
остро критичен към първата вълна от мерки на световните лидери
за спасяване на банките и борсите. Национализацията на банки, изкупуването на лоши кредити и правителствените депозити не дават резултат.
Абсолютно съм убеден, че не там е причината за кризата и тези мерки няма да повлияят на естеството на проблема. Става нещо много сериозно, много голямо. Необходимо е постепенно да се свикне с мисълта, че ще предстоят дълбоки промени в човешкото общество.
Победата на индустриалната революция след Втората световна война стана възможна благодарение на армиите от безработни, освободени от земеделието. Последицата от онази революция е насочване на заетостта към индустрията, а в постиндустриалното общество - към сферата на услугите.
Сега рeволюцията става точно тук. Днес вече си плащаме сметките по интернет, това ще премахне нуждата от банкови служители. Ако мога да проектирам една сграда с компютър сто пъти по-бързо, нямам нужда от сто проектанти.
Навсякъде се революционизира средата, поради обстоятелството, че нарастват неограничено възможностите за вкарване на знанието като производствен ресурс.
Примерно, когато администрацията се електронизира, няма да има нужда да разнасяме някакви документи. Цялото досие ще е електронно. Администраторът ще трябва да изработи само крайното решение.
Скоростта на процесите нараства и съответно спада необходимостта от тези служители. Това е информационната революция. И много хора ще трябва да се преквалифицират. На това не може да се противодейства. Този процес не може да се спре с наливане на пари."
Според Иван Костов в политиката е сигурно едно - елиминира се монополът върху информацията. Управлението чрез монополизиране на информацията е непрозрачният начин, по който старите администрации са взимали решенията си.
"Рано или късно този монопол ще се разруши и ще трябва да се управлява прозрачно. И това ще бъде огромно предизвикателство както към управляващите администратори, така и към политиците. Ще стане невъзможно да се работи на тъмно. Технически ще бъде неосъществимо", отбелязва Костов.
В отговор на покана да изброи
три адекватни икономически мерки за България,
които трябва незабавно да се предприемат, бившият мнистър-председател посочва:
"Най-важното е всичко да се прави с общо съгласие, защото времената няма да са никак леки. Трябва да се търси общ консенсус за антикризисна политика, но и консенсус по сигурността.
Големите кризи разклащат сигурността на обществата, правят ги нестабилни, отслабват институциите, започва да властва организираната престъпност и мафията.
Трябва всички да се съгласят да се спазват европейските правила. Без това никакво решение не е възможно. И след това да се говори за икономически мерки.
Мирът, тоест сигурността и спокойствието, е решаващ икономически фактор.
Необходим е национален консенсус за спазване на закона, за връщане на доверието на ЕС към България. Така се действа в криза".
Като казва всичко това, Иван Костов припомня първите антикризисни мерки в катастрофалната 1990 г., които бяха взети с национално съгласие. И добавя:
"Правителството, съставено през 1997 г., също създаде консенсус. В него имаше хора, които просто работеха за доброто на страната си. Те не са предавали своите възгледи. Беше направено т.нар. реформаторско мнозинство. Беше обединение в името на точно определена цел. Както в случая става дума за извеждане на страната от кризата..."
Председателят на ДСБ е категоричен, че правителството трябва да бъде на десницата. Според него тя е запазила възможността да получи ново доверие да управлява страната.
В отговор на друг въпрос Костов заявява, че "етикетът, че сме били корумпирани не го поставиха гражданите, не го постави и ЕС. Постави го една група журналисти, главни редактори и собственици на медии, разполагащи с голяма власт. В последвалите осем години се оказа, че почти всички те са били агенти на ДС. Което изчерпва въпроса за този етикет."
Той е убеден, че ДСБ няма проблем да си осигури парламентарно представителство. И подчертава, че
политическата цел е голямо дясно обединение,
което да бъде равностоен партньор на ГЕРБ в управлението.
"Защото, посочва Иван Костов, ГЕРБ очевидно страда от недостиг на потенциал за управление. А в условията на криза е необходимо много високо ниво на компетентност".
Костов твърди, че отдавна се бил изправил срещу синята олигархия. "Нито съм участвал в нейното създаване, нито съм част от нея. Това е една от причините да стана обект на толкова митове и да понеса толкова удари".
В отговор на въпрос как би могъл да мели брашно в едно управление заедно с Бойко Борисов, Костов казва: "Хайде да не сглобяваме държавната машина още отсега. Нека хората направят своя избор. Това, което ние гарантираме, е, че ако сме в управлението, там няма да бъдат БСП и ДПС. Това е най-силната гаранция".
