Нов материал за батерии, който се презарежда 100 пъти по-бързо от литиево-йонния материал на съвременния лаптоп, е разработен от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), пише сп. "Нейчър".
Откритието може да доведе до появата на батерии с размери на клетъчен телефон, които да се зареждат за 10 секунди.
Създателите на технологията проф. Гербранд Сидър и студентът Бьонгуу Канг пишат, че "способността на батериите да се зареждат и разреждат за секунди, вместо за часове, може да открие пътя за нови технологични приложения и да предизвика промени в стила на живот".
Това се отнася както за собствениците на мобилни телефони и лаптопи, така и за притежателите на хибридни, или изцяло електрически автомобили.
При технологиите за съхранение на енергия винаги е имало компромис между количеството енергия, което един материал може да съхрани и колко бързо може да я разреди.
Батериите са много добри в зареждане на енергията, проблемът е повече в заряда и разряда. Ултракондензаторите и техните братовчеди суперкондензаторите могат да отдадат много бързо енергия, но им отнема 20 пъти повече време да я съхранят.
Новият материал изглежда решава този проблем чрез създаване на една "бърза лента" за движение на йоните в литиевия железен фосфат. Чрез прилагане на специално покритие на повърхността на стария материал, се дават възможност йоните да се ускоряват в батерията с почти невъобразима скорост.
Но остават други въпроси. Бързото зареждане може да е удобно, но изисква голямо количество ток към батерията, което би могло да намали живота й, тъй като тя се нагрява прекомерно.
Двамата учени от MIT представят в статията си в "Нейчър" данни само за 50 цикъла зареждане/разреждане, но има едно важно обещание: няма спад на капацитета.
Всички притежатели на лаптопи знаят, че през колкото повече цикли на зареждане мине батерията, толкова по-малко енергия ще може да съхранява. В тази част ултракондензаторите вероятно ще запазят своето предимство спрямо традиционната батерия.
Тяхното масово производство обаче среща трудности. Все още производителите не могат да излязат с един ултракондензатор, който да съхранява поне приблизително толкова енергия на единица тегло или обем, колкото литиево-йонната батерия.
По принцип всички устройства за съхранение на енергия имат доста дълъг път от лабораторията до масовото производство. Създаването на процес от индустриален мащаб е свързано с разходи, които винаги са били една от трудните за преодоляване бариери пред технологиите за съхранение на енергия.
Създателите на новия материал са оптимисти. Според тях батерии, изградени на негова основа, могат да си проправят път до пазара за две до три години. Технологията вече е лицензирана от две компании.
криза, която тихо расте" />
