Явор Гърдев с висока награда в Москва за дебютния си филм "Дзифт"

Журито с председател знаменитата норвежка актриса Лив Улман удостои Гърдев с престижното отличие за филма "Дзифт", екранизация на дебютния роман на Владислав Тодоров, "заради успешното съчетание на елементи
на екшъна и на язвителна сатира, свързана със спомените на героя за неговото минало при тоталитарния режим в България през 60-те години на миналия век".

Това е един от най-големите български успехи на Московския форум, където в миналото награди са печелили "Бариерата" на Христо Христов, "Селянинът с колелото" и "Равновесие" на Людмил Кирков, "Йо хо хо" на Зако Хеския, а преди две години Весела Казакова спечели награда за най-добра женска роля в "Откраднати очи" на Радослав Спасов.

Филмът е заснет от елитния оператор Емил Христов, художници - Никола Тороманов и Даниела-Олег Ляхова. Композитор е Калин Николов, а в централните роли са Захари Бахаров, Владимир Пенев, манекенката Таня Илиева, Михаил Мутафов, Джоко Росич.

"Дзифт"получи и наградата на международното жури на Федерацията на киноклубовете, което отличи българската продукция "За свобода на изразяването и талантливо въплъщение на авторската идея".

Българската публика ще види "Дзифт" през есента. Той е показван на закрита проекция един единствен път по време на тазгодишния "София филм фест", когато го е гледала и една от селекционерките на московския фестивал.

На фестивала, който беше открит на 19 юни, бяха показани 300 филма, 16 от тях - в основния конкурс.

За най-добър филм беше отличен иранският "От просто по-просто" на режисьора Реза Мир-Карими. Във филма се описват битът и нравите на съвременното иранско семейство, като за пример е взет един ден от живота на обикновена жена. През 2001 г. филмът "Под лунната светлина" на същия режисьор пбеше отличен на кинофестивала в Кан.

Италианската актриса Маргерита Буи спечели наградата за най-добра женска роля за превъплъщението й във филма "Дни и облаци" на Силвио Солдини.

Американският актьор Ричард Дженкинс получи наградата за най-добра мъжка роля за участието си във филма "Посетителят" на режисьора Том Маккарти.

Наградата "Станиславски", която се присъжда за изключителни постижения в киното, тази година беше връчена на френската актриса Изабел Юпер, която благодари на руски по време на церемонията.

Журито връчи и "специална награда за най-добра постановка" на селекционера на руския национален тим по футбол Гуус Хидинк заради това, че отведе с треньорската си работа отбора на Русия на полуфинал на Евро 2008.

Наградата на Международната организация на кинокритиците ФИПРЕССИ в основния конкурс бе присъден на руския филм на Катя Шагалова "Веднъж в провинцията".

В конкурса "Перспективи", където бяха представени авторски и експериментални творби, руските кинокритици отдадоха предпочитание на филма на датската кинодокументалистка Линда Вендел "Един кадър", заснет без монтаж, като един кадър, откъдето идва и заглавието му.

Японският режисьор и актьор Такеши Китано получи почетна награда за постижения в киноизкуството.

Явор Гърдев е водещ режисьор в българския театър. Роден е на 23 януари 1972 г. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК). Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и театрална режисура в НАТФИЗ в класа на Иван Добчев и Маргарита Младенова.

Дебютира в Сливенския театър със спектакъла "Частите на нощта" по Георги Тенев, който печели награди на фестивалите във Варна и Благоевград. Сред първите му нашумели представления са "Слугините" по Жан Жьоне, "Таня, Таня" в Малък градски театър зад канала, "Сънят на Одисей" и "Квартет" в Театралната работилница "Сфумато".

Сред най-успешните му постановки, неизменно награждавани на национални фестивали, са "Бастард", "Марат-Сад" и "Пухеният"във Варненския театър, "Живот х 3" и "Пиесата за бебето" и "Старицата от Калкута"в Театър 199, "Крал Лир" в Народния театър "Иван Вазов". Последната му работа в театъра е "Волентинов ден" на Иван Вирипаев в Малък градски театър зад канала.

Запитан за сюжета на "Дзифт", режисьорът казва: "Изобщо нямам намерение да го разказвам, преди да излезе. Това е криминален филм и загадката на историята, която разказваме, е хубаво да си остане неразгадана колкото може по-дълго.

Ще кажа само, че думата дзифт е влязла в българския език от арабски през турски и означава черна смола. Всъщност това е нещо като пречистен асфалт, който през 60-те и 70-те години се е използвал от кварталните тарикати вместо дъвка.

Героите на нашия филм са от градската фауна на София от 60-те. Главно от Коньовица, Ючбунар и Банишора. Действието има много реминисценции към преддеветосептемврийската епоха, а е съпроводено и с множество визуални халюцинации на главния герой, който излиза от затвора в епоха, която познава само от вестниците и книгите в затворническата библиотека..."

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. доктор по изкуствознание в БАН и доктор на философските науки в Пенсилванския университет в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа.

Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991г. В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение".

Следват книгите "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (фондация "Пространство Култура", 2005).

През 2006 г. публикува романа "Дзифт", определен от критиката като жанрова комбинация от "ретро соц" и "нео ноар".