Когато някои политици агитират по този начин против известните лица в листите на Симеон, те не си дават сметка, че обиждат... бившия вицепрезидент на САЩ. Вярно че Ал Гор отстъпи президентството на Джордж Буш, но той се бори равностойно и с изненадващо упорство. Вероятно защото такъв е рефлексът на журналиста - да не изпуска темата, докато не я разнищи докрай.
Когато Гор решава да стане депутат (какъвто е бил и баща му), той вече има, според биографичната справка, седем години стаж като репортер, включително във Виетнам. На политиката се отдава през 1976 г., в Конгреса е особено активен в опазването на околната среда и контрола върху оръжията. "Лягай си рано, ставай рано, после - адски труд, но добре организиран", казва той. И макар че след изборите през ноември медиите се чудеха има ли той изобщо професия, Гор веднага получи оферти да чете лекции на студенти. Очевидно той има какво да разкаже. Дори за създаването на Интернет, в което се похвали, че участвал. Когато през 1986 г. Националната научна фондация на САЩ (NSF) създава NSFNET, тя свързва не само суперкомпютрите, но и машините в близките научни учреждения и училища. За две години новата мрежа измества тотално ARPAnet.
А през 1991 г. сенатор Ал Гор прави предложение в структурата на Мрежата да бъдат включени повече училища и колежи. Законодателните действия в тази посока водят до разрастване на NSFNET и преименуването й в NREN (Национална изследователска и образователна мрежа). Със същия нормативен акт в Мрежата се допуска и бизнесът. Масовата комерсиализация на днешния Интернет - за добро или за лошо - е съвсем пряк резултат от тогавашната инициатива на Гор.
Ами Роналд Рейгън? Преди да направи кариера в Холивуд (продължила 25 години), той бил спортен коментатор. Шест пъти поред го избират начело на актьорската гилдия, в политиката навлиза след емоционално политическо изказване в подкрепа на републиканския кандидат за президент. Това става през 1964 г. и две години след това Рейгън става губернатор на Калифорния. Той казвал: "Политиката е като шоубизнеса: изгряваш шумно, веселиш се известно време и накрая шумно залязваш." Преди обаче да залезе шумно, той изкара два мандата като държавен глава на САЩ, най-възрастният в историята.
Но и без да правят кариера в други области, тв лицата са едни от най-влиятелните и добре платени професионалисти. Няма нищо лошо, когато популярността на такива хора се пренася и в политиката. Работата им изисква да бъдат ерудирани, с усет за детайлите и с жестоко чувство за отговорност. Добавете и способността да издържат на дълъг работен ден и устойчивостта на стрес, тренирана в преките предавания.
Да вземем Милена Милотинова. Тя бе свалена от екран, защото пусна в централните новини на БНТ кадри, в които чеченци колят руски войник. Малцина тогава си спомниха края на 60-те в Щатите, когато патриотичният патос, набиван в главите на американците, се изпари, щом милиони хора видяха голото виетнамско момиченце, което тичаше, подпалено от техния напалм. Другото лице на войната, показано по телевизията, обърна буквално за една нощ общественото мнение.
Журналистите, разбира се, не са застраховани от влияния на корпоративни интереси и лобита. Но не повече от някой нереализиран професионалист, опиянен от кокала на властта.
А като влязат в парламента, белким сторят нещо полезно и за радиото и телевизията. Има нужда от това.
