П оне шест държави от Европейския съюз са преразгледали плановете си да отворят напълно трудовите си пазари за български работници заради световната икономическа криза, разразила се през последните няколко месеца, твърди днес в. "Сега".
Гърция, Испания, Германия, Австрия, Люксембург и Великобритания не искат повече българи заради бързо нарастващата безработица сред местното население.
След присъединяването ни към ЕС половината държави членки отвориха напълно трудовите си пазари за наши работници: Естония, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Румъния, Кипър, Финландия, Унгария, Чехия и Швеция.
Останалите 14 страни обаче допускат българи да се трудят само при определени условия. Те прилагат т.нар. "разрешителни" режими с поетапно отваряне на пазара на труда, като използват различни механизми - облекчен прием за определени професии, квоти за достъп до определени стопански сектори и др.
"Сега" обяснява, че всяка държава може да прилага ограничения към чуждите работници в продължение най-много на седем години.
Германия обаче била готова да удължи до 2011 г. ограниченията пред работниците от Източна Европа заради безработицата там, която е близо 7.4%, - 3 млн. безработни. Изключение ще се прави само за квалифицирани работници като електро- и машинни инженери, както и на абсолвенти, завършили университети в Германия.
"Всеки момент ще излезе постановлението, което ще даде възможност всички българи висшисти да работят тук", съобщили от българското посолство в Берлин.
И Испания едва ли ще свали ограниченията пред българските работници след 2008 г., пише "Сега".
Испания беше първата страна - член на ЕС, която обяви, че намалява с 35% работните места за чужденци. Тези места ще бъдат "запазени" за испанците, останали без работа, чийто брой постоянно расте, страната е с най-висока безработица в ЕС - 11.3% според последното проучване на "Евростат".
"Емигрантите тук са над 4 млн. души, или 10% от населението в страната", коментира за вестника трудовото аташе на България в Мадрид Раймонд Сапарев.
В края на ноември щяло да е ясно дали ще има промяна в режима на допускане на българи в Испания. По официални данни българите, работещи в Испания, са 153 хил., най-много са заетите в строителството и услугите.
Гърция също заявява, че нейният пазар на труда ще остане затворен за българи. "Индикациите за премахване на ограниченията изобщо не са толкова положителни, колкото бяха през лятото", коментира трудовото аташе в Атина Катерина Димитрова.
В Гърция има 300 хил. временни работници, които скоро ще останат безработни. Това може да доведе до увеличаване на общата безработица и затова гръцкото правителство е резервирано към отваряне на трудовия си пазар за българите.
Люксембург планира да продължи сегашните временни ограничения за работа на българи и румънци още 3 г. Страната обаче ще продължи да прилага разрешителен режим с облекчен достъп до работа в селското стопанство, лозарството и туризма. Австрия също не възнамерява да вдига бариерите за достъп до своя пазар на труда след 2009 г.
Великобритания едва ли ще преразгледа "драконовските" ограничения към български работници преди 2011 г. Лондон допуска по около 200 хил. имигранти годишно, а безработицата в последното тримесечие рязко скочи до 5.7% - най-високото ниво от 2000 г. насам.
"Трябва обаче да има сериозен натиск върху английския пазар, за да може британското правителство да поиска от ЕК да прилага строгите мерки и още 2 г. до 2013 г.", коментирала за "Сега" Даряна Коцева, завеждаща службата по социални въпроси към посолството в Лондон.
В края на годината се очаква да има яснота и кои от останалите държави, ограничаващи свободния достъп на българи до своя пазар на труда, ще облекчат или, напротив - ще затегнат сегашните бариери.
Чакат се решенията на Холандия, Португалия, Франция, Ирландия, Дания, Беглия, Италия и Малта.
От социалното министерство обяснили за "Сега", че не разполагат с официална информация за това коя държава какви мерки се кани да приложи към нашите работници.
През 2011 г., страните членки могат да продължат още най-много 2 г. да ограничават достъпа до трудовите си пазари, но само ако са подложени на сериозни сътресения. Решението за това ще се вземе от ЕК. Едва след 2013 г. вратите пред българите за работа в държавите от ЕС трябва да се отворят широко.
И извън Европа тенденцията е същата. Австралия може да намали броя на имигрантите, които набира по правителствена програма за привличане на квалифицирани чужденци, ако глобалната финансова криза повиши безработицата в страната, съобщи Би Би Си.
Финансовата криза може да създаде нови 20 милиона безработни в света до края на 2009 г., предупреди генералният директор на Международната организация на труда (МОТ) Хуан Сомавия. Според данни на организацията броят на безработните в света може да се увеличи от 190 милиона през 2007 г. до 210 милиона в края на 2009 г.
"Нуждаем се от бързо и координирано действие на правителствата, за да предотвратим социална криза, която може са да се окаже тежка, дълга и глобална", посочи генералният директор на МОТ, цетиран от в. "Сега".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!