З адържането на изключително високите температури и прeдизвиканато от тях свръхпотребление на електричество доведе до срив на енергийните системи в няколко балкански държави във вторник, съобщиха информационните агенции, цитирани на първа страница на "Дневник".
За около два часа без ток останаха цяла Македония и Албания, а за по-къси или по-дълги периоди сривове в електрозахранването имаше и в Гърция, Черна гора, Сърбия, Косово, Румъния.
Горещата вълна в Южна Европа започна постепенно да отстъпва, оставяйки след себе си десетки горски пожари, сериозни щети върху земеделската продукция и стотици смъртни случаи, коментира агенция "Блумбърг".
По официални данни жертвите на жегата в Унгария са над 500, в Румъния - около 30, още няма сведения от останалите засегнати страни. Македония и Босна обявиха извънредно положение.
Будапеща вече излезе с оценка, че горещата вълна ще струва на страната поне 480 млн. форинта (1.95 млн. евро).
"Температурите може и да спаднат малко през следващите дни, но ще си останат над нормалните", заяви говорител на британската метеорологична служба, следяща ситуацията в Европа.
Според македонската телевизия А1 проблемът с енергийната система в страната възникнал след спиране на преноса на ток от Сърбия към Гърция през Македония, след което последвала верижна реакция в съседни държави.
Заради недостига гръцка електрокомпания започнала да тегли ток от ТЕЦ "Битоля", което довело до срива в Македония.
Според македонския "Утрински весник" България избегнала енергийния колапс благодарение на навременното активиране на резервните си мощности.
По думите на гръцкия министър на развитието Димитрис Сиуфас сривът на енергосистемите в Македония, Косово и части от Черна гора са предизвикали проблемите в Гърция. До полунощ във вторник енергозахранването беше въстановено почти навсякъде. Проблеми продължи да изпитва само Албания, която от години страда от хроничен енергиен недостиг
Електросистемният оператор (ЕСО), дъщерно дружество на българската НЕК, отказа авариен износ на енергия за Македония за час във вторник,за да задоволи вътрешното си потребление в големите жеги, съобщи пресцентърът на оператора.
Като член на Европейската организацията на операторите (UCTE) от 2003г. България е задължена да осъществява аварийна помощ на съседните държави в случаи на аварии и проблеми в системите. Такава помощ ЕСО получи от Румъния и Гърция преди месец, когато енергийната система се раздели на две и Варна и Добрич останаха без ток.
Прекъсването се проверява от енергийния регулатор. НЕК изнася електроенергия, но сделките в момента са ден за ден и дори за час като приоритетно е задоволяването на вътрешното потребление, което от няколко години значително нараства през лятото заради използването на все повече климатици.
От оператора отказаха да посочат какви количества и в кои страни в момента изнася България, както и дали е оказана аварийна помощ на Гърция. Неотдавна ръководството му обяви, че е трудно да се гарантира, че няма да има сривове и у нас - но заради намалените средства за ремонти и поддръжка на мрежата.
Гърция поднови в сряда вноса на електроенергия от България и Македония, като според генералния директор на "Пъблик пауър корпорейшън" (Public Power Corp.) системата работи с пълния си капацитет.
"Получаваме 640 мегавата от България и 125 мегавата от Македония", заяви той, цитиран от "Блумбърг". Гръцките власти свикаха извънредна среща за справяне със ситуацията.
Една от приетите мерки беше пускане на 24-часови противопожарни патрули из горските масиви. Гражданите бяха предупредени да си стоят по домовете, както и да не ползват постоянно климатици, въпреки, че температурата достигна на места 45 градуса на сянка.
От вторник насам в Гърция избухнаха около 100 нови горски пожара, а засегнатите площи надхвърлят хиляди хектари.
В Румъния във вторник бяха регистрирани два рекорда - най-голямо потребление на ток в летния сезон и най-висока температура, измерена някога в страната, писа в. "Адевърул".
Освен Балканите жегите засегнаха и Южна Италия, където само в сряда бушуваха няколко горски пожара, като най-тежко беше положението в Сицилия и Калабрия.
Двама души изгоряха в кола край адриатическия град Пескичи, след като попаднаха в центъра на горски пожар. Хиляди туристи в Пулия пък бяха хванати в капан по плажовете от бързо растпространилия се огън, на стотици се наложи панически да напуснат палатките и хотелите си.
За една седмица заради бушуващите пожари, високите температури и липсата на вода бедствено положение беше обявено в общините Бяла, Хасково, Стара Загора, Козлодуй, Казанлък и Мъглиж.
Кметът на Силистра Иво Атанасов обяви бедствено положение за земеделската реколта. Кметът настоява до края на септември от държавния бюджет да бъдат осигурени субсидии за производителите, които да компенсират минимум 50 на сто от загубите.
Режим на водоснабдяването е въведен във Врачанско, Шуменско и Севлиево, съобщиха от местните ВиК.
Най-големите пожари във вторник срещу сряда бяха в Кюстендилско и Казанлък, където огънят бушува трето денонощие. В гасенето се включи хеликоптер, пострадали хора няма. Пожар край пазарджишкото с. Лесичово засегна 3 хил. декара смесена гора.
Междувременно парламентът прие спешно промени в закона за Закона за опазване на земеделските земи, които предвиждат да се увеличат три пъти - от 500 на 1500 лв., глобите за палене на стърнища.
