К ак и кога да бъдат разпределени останалите 19 свободни честоти за местни ефирни телевизии, четири от които в София, раздели сегашните играчи на пазара, както и двата регулаторни органа на два ясно противопоставени лагера.
Решението на Съвета за електронни медии (СЕМ) да обяви конкурси за тях беше приветствано от Асоциацията на българските телевизионни оператори, създадена от кабелните "Диема +", "ТВ 7", Би Би Ти и "Телевизия "Европа", и предизвика недоволството на двете национални ефирни телевизии - Би Ти Ви и Нова телевизия, зад чиято позиция застана и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
На 30 юни изтече законовият срок за обявяване на конкурси и за честотите с временни лицензи, с каквито излъчват 7 дни, GTV и CTN. Въпреки че като официален аргумент срещу конкурсите беше посочена необходимостта от преминаване от аналогови към цифрови честоти, по-същественият мотив се свързва с преразпределението и раздробяването на рекламните бюджети между повече ефирни оператори.
Конфликтната точка се оказва големият брой на честотите,
които предстои да бъдат раздадени - докато кабелните виждат в него по-голям шанс да се сдобият с една от тях, ефирните, обратно, ще се сдобият с повече конкуренти в битката за реклами и аудитория. Би Ти Ви и Нова тв посочиха като мотив становището на КРС, че за успешна цифровизация е необходимо част от аналоговите честоти да останат свободни.
В понеделник председателят на комисията Георги Александров заяви по Нова телевизия, че предстоящото дигитализиране на ефира, което трябва да приключи до 2012 г., изисква приемането на специална стратегия и налага запазването на част от сегашните честоти. Затова по думите му не е препоръчително СЕМ да обявява конкурси за всичките. Изявлението на Александров оставя впечатлението, че отново се прави
опит да бъде спряна либерализацията на телевизионния пазар,
на който в момента изкуствено се поддържа монопол, каза изпълнителният директор на учредената през април асоциация на телевизионните оператори Яна Иванова. Четирите членуващи в нея кабелни оператора твърдят, че забавянето на процедурата, към което призовава Александров, ще е нарушение на закона.
Според председателя на борда на Нова тв Силва Зурлева обявяването на конкурси за всички честоти означава да се забави реализирането на цифровата платформа, за да си осигурят определени политически сили медиен комфорт в момента. Раздаването на честоти сега е обслужване на конкретни интереси в конкретна ситуация, коментира тя.
Нейното предположение е, че част от желаещите да се сдобият с ефирен лиценз го правят със спекулативна цел да го продадат. "Рекламният пазар не е разтегателен и повече играчи в ефира категорично означават раздробяване на приходите. А скъпоструващите продукции с добро качество, които се опитваме да наложим и в България, изискват средства", каза Зурлева. Според нея не е изключено телевизиите да последват съдбата на радиопазара, който първо се раздроби, а сега се консолидира.
От Би Ти Ви също определиха като "правилно и обосновано" мнението на шефа на КРС. "Напълно неразумно е да се обявят конкурси за аналогова телевизионна дейност именно в 6-те най-големи града на България, тъй като ако въвеждането на цифровизацията започне на т.нар. "островен принцип", а не изведнъж в цялата страна, то най-логично е първите "цифрови острови" да бъдат именно най-големите градове в страната", посочи главният юрист на медията Жанет Захариева. Според нея раздаване на всичките аналогови честоти ще затрудни значително процеса на планиране и стратегическо въвеждане на цифровото телевизионно разпространение поради чисто обективни технически причини.
"Съгласуването на радиочестотния спектър, било то аналогов или цифров, се прави на база на всички съществуващи честоти и съответно колкото повече заети аналогови честоти има за определено населено място, толкова повече намалява възможността за заемане на цифрови", обясни тя.
Под общото становище на двете национални телевизии са се подписали и GTV и 7 дни, които са най-засегнати от обявяването на конкурсите, тъй като не е ясно дали ще се преборят да заменят временния си лиценз с постоянен.
Кои ще са новите играчи, които ще навлязат в ефира на София,
не е без значение за сегашните национални оператори - двете частни и държавната телевизия, защото това вероятно ще се отрази на приходите им от реклама, коментираха представители на рекламния сектор. Според тях в момента националните телевизии не срещат почти никаква конкуренция и са разпределили помежду си огромна част от пазара. От бранша не изключват обаче нови оператори в София да завземат от пазарните им дялове.
Напрежението около обявената конкурсна процедура за честотите може да се задълбочи и по друга линия, тъй като се очаква Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) да оспори в съда приетите от СЕМ критерии за лицензиране. От асоциацията са несъгласни изискването за опит на кандидата да се оценява с толкова точки, колкото и добрият финансов план.
