Неговите произведения бяха събрани в том, озаглавен "Алилуя", от изд. "Захарий Стоянов" (2002 г.), преиздаден тази година в поредицата "Златните шедьоври на ХХ век" на вестниците "Труд" и "24 часа". Останалите четирима български автори в колекцията бяха Николай Хайтов, Антон Дончев, Йордан Радичков, Блага Димитрова.
Директор на Българския културен институт
става на два пъти - първо през 1995-98 г., когато напуска поста със скандал, а през март 2000 г. Министерството на културата завежда съдебен иск срещу него за 2208 германски марки заради ревизия, която установила, че купувал неправомерно самолетни билети за част от семейството си и надхвърлил парите, предвидени за медицинско обслужване.
Тогава той обвини екипа на ведомството и лично министър Емма Москова, че срещу него се води политически, а не финансов процес, и дава поредица интервюта в пресата по обществено-политически въпроси.
През пролетта на 2002 г., вече при управлението на НДСВ, печели повторно конкурса за директор в конкуренция с други девет кандидати. Говори се, че бил препоръчан за поста лично от новия президент Георги Първанов, който го включва и в своя съвет за духовно развитие.
Няколко месеца по-късно отново е замесен в скандал, този път културен - обвиняват го, че е унищожил инсталации на няколко художници и закрил експозицията им, подредена в Българския културен институт в рамките на международния проект "Ostensiv".
"Не съм изхвърлил инсталациите, а ги демонтирахме в един ъгъл, докато дойдат да си ги вземат. Бяха минали четири дни и, честно казано, съжалявам, че не ги махнах още на втория... Организирахме концерт на Любомир Денев, на който трябваше да присъстват около 120 души, и трябваше да се освободи място. Инсталациите не отговаряха на естетическите изисквания и не събираха публика", обяснява той.
Според него пристигането му в Берлин е било свързано с "гигантски интриги, инспирирани от бившия директор", който бил уличен в преразходи на средства и във финансови манипулации, довели до обедняването на института.
Две години по-късно със скандал приключва мандатът на посланика ни в Германия. Николай Апостолов бива задържан за кратко с белезници, след като карал пиян и блъснал полицай - случка, отразена подобаващо от местните медии.
Предпоследният скандал около него обаче избухна седмица по-рано, когато по негов сигнал Пасков бива отзован от поста. Като причина се сочи прощален концерт, организиран от директора на културния ни институт по повод отпътуването на дипломата.
Според наши сънародници в Германия разпратените покани са били с предизвикателен текст, уронващ престижа на посланика, а оттам и на България.
През октомври 2004 г. официално бе оповестено, че писателят е уволнен дисциплинарно от директорския пост.
Откакто съм директор на Българския културен институт, посланикът не престана да пише, буквално всяка седмица, доноси по мой адрес; изхабил съм невероятно много психоенергия да отговарям на всякакви глупости, оплака се тогава Пасков и призна, че отношенията му с Апостолов били "невероятно" изострени.
