Ти може и да не вярваш, но по-скоро, отколкото очакваш, Алпите не ще те примамват със снежнобелите си върхове, нито полярната мечка и моржът в Арктика. Не ще се любуваш на морето, а ще се плашиш от него като от надвиснала черна скала.Истина е, че глобалното затопляне напредва с неочаквани темпове, макар повечето хора да не вярват. В човека е закодирано усещането за всемогъщество и за него е неприемлива надвисналата над нас беда. Казвам ти това, приятелю, защото климатът не е такъв, какъвто беше. Средните температури се увеличават много по- бързо, отколкото човечеството е очаквало. Това не е далечен мираж, предизвикан от горещината в пустинята.
Това е факт, който ще те отведе сред пясъчните дюни, без да изминеш нито километър. Пустините се разширяват, ледниците се топят, летните жеги взимат своите жертви. Ти търсиш блясъка на снега, щастливата и безгрижна игра на моржовете. Спомняш си, че е януари и е време пред дома ти да стои снежен човек с изкривен морков за нос и наклонена тенджера за шапка. Спомняш си, но зимата е само плод на твоето въображение. Приятелю, бялата вълшебница си е отишла завинаги, няма снежинки, няма ски... Климатът не е умерен, а тропичен.
Това е страшната истина, която ще чуеш от мен след десет или ако имаме късмет, след двадесет години. Слънчевите лъчи не ще те галят, а ще пронизват кожата ти като с острие.Промяната на климата е причина за всичко, което ти описах. Но не бързай да отговориш, че може и без бели мечки и снежни върхове. Не ми казвай, че ще приемеш загубата им и ще продължиш живота си. Не ми обръщай гръб и не ме смятай за скучаещо момче, което сънува кошмари. Да, това е кошмар, но аз и ти сме част от него. Ще ти кажа нещо още по-страшно от изчезването на животински и растителни видове. Промените ще засегнат и хората! Маларията ще заспива във все повече домове, а на сутринта рововете ще приемат поредната си жертва.
Пази се, да не почука и на твоята врата предвестницата на смъртта! Не замисляй пътешествие в Индонезия! Няма смисъл! Питаш защо. Ще ти отговоря. Морското равнище ще се вдигне с един метър и ще прибере в сините си дълбини този и още стотици острови. След няколко години, когато съзреш вълна, ще бягаш от нея, защото ще знаеш, че може да е последното, което виждаш. Навсякъде ще се стеле тягостно очакване и хорaта ще се избиват за хляб и вода. Ти ме питаш как ще има умрели от жажда, когато Земята ще е с увеличено количество водни ресурси.
Така е, ще има вода, но не питейна.Приятелю, ти ми казваш, че вече ми вярваш, но питаш каква е причината и какво може да се направи. Глобалното затопляне довежда до всичко това. Тъй нареченият „райски газ" и неговият неразделен съучастник, въглеродният диоксид, ни погубват. Атмосферата ни е пренатоварена с тези и други газове, които я държат заключена като в капан и не позволяват топлината да се излъчва от атмосферата. Всеки път, когато сядаш в меката седалка на лъскавата си кола, се замисляй какво става, след като запалиш двигателя. Ти самият спомагаш за замърсяването.
Помисли, преди да отрежеш едно дръвче за Коледа. Не само че обогатяваш въздуха с вредители, но и унищожаваш способните да я прочистят дръвчета. Човек е надарен със способността да мисли. Това е неговото най-ценно качество и аз те моля да отделяш по десет минути на ден за размисъл. Направи няколко мислени обиколки на света. Виж черния пласт около Земята, който я обгръща все повече и повече. Погледни в очите на умиращите от глад и търсещите подслон след урагани и потопи. Влез в измайсторените набързо шатри, в които ти си гостът, а болестта господарят.
Когато отново отвориш очи и видиш все още приветливия свят, постарай се да го запазиш такъв, доколкото ти е възможно. Ние няма да сме първата изчезнала цивилизация, но зад нас историята крещи с пълен глас, за да привлече вниманието ни. Приятелю, защо да не се поучим от нея и да спасим нашия свят? Защо да не прозрем истината за идващия край и да се постараем да го избегнем? Нека снегът не остава спомен и моржът легенда! Нека се обединим, за да намалим смъртоносните газове и прииждащия океан!Това е нашият свят, но неговите палачи не са животните, нито растенията, нито дори земетресенията и вулканите. Хората са тези, които бавно, но сигурно, с няколко тежки удара поразяват красавицата, наречена природа.
Не можем ли ние да се превърнем в милостива стара жена, която обича всички и желае да помогне на прелестната девойка. Глобалното затопляне, нашият зъл магьосник, е тук, назависимо дали искаме, или не. От нас зависи докога то ще продължи и колко могъщо ще стане.
Последвайте ни
