Н а въпроса какво може да се очаква от югоизточното разширяване на ЕС бе посветена дискусия в Берлин с участието на известния учен лорд Ралф Дарендорф, разказва радио "Дойче веле".
Политологът Волфганг Меркел не храни особени надежди за разширяването на общността. Той смята, че поради растящата хетерогенност на нейните страни членки в последна сметка единственият общ знаменател ще се окаже само свободното движение на стоки и хора.
Източното разширение просто усилвало икономическото схващане за същността на ЕС. Забавянето на процеса на вземане на решения предвид растящия брой на членовете щяло да изтласка политиката още по-назад в сравнение с пазара.
Освен това с всяка вълна на разширение, отбелязва Меркел, се увеличава броят на играчите с право на вето. По-рано това бе любимата роля на скандинавците и англичаните, а днес - на поляците. Когато ги приемат, ще видим незабавно в тази роля и турците.
Лорд Дарендорф окачестви като жалко и безсмислено желанието да бъде накаран ЕС да осъзнае границите на своите възможности за разширяване.
Според него разширяване означава задълбочаване. По този начин той даде израз на несъгласието си с израза "зона за свободна търговия", който често се споменаваше от другите участници в дискусията.
Дарендорф отбеляза, че приемът в ЕС води в новоприетите страни до по-висок икономически растеж, по-висока гражданска активност, повече граждански права, както и до по-активна в социално-политическо отношение държава.
Нима това не са достатъчно причини, за да бъдат допуснати и други страни до благата на мира и благосъстоянието, попита реторично той.
"Лесно е да се каже други страни, само че колко? Това е въпросът. Какво да кажем например за Алжир, който беше на времето част от Франция и който има много по-спешна нужда от мир, отколкото Турция. Или Украйна и Молдова?
Наистина не е необходимо човек да бъде привърженик на фантазиите за културна идентичност от сферата на модерния антиквариат, за да бъде обзет от съмнения за цената на либералното безразличие към фактите на една политика, базираща се на лоша социология.
Защото как другояче би трябвало да се гледа на онези, които тълкуват понятието за свобода като универсален мащаб в политическите конфликти? Свобода за какво, от кого, за кого и на чия сметка?", обърна се Дарендорф към другите участници в дискусията.
Откритостта на ЕС означава откритост и за приема на Турция, макар че в момента това се свежда до една доста свободна интерпретация на т.нар. "копенхагенски критерии", които изискват уважение към малцинствата като ежедневна практика на демократичната държава, изтъкна още той.
