С поред проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), направено от 20 до 26 май сред
1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места,
електоралният дял на партия ГЕРБ варира между 26 и 28%, подкрепата за БСП се вмества между 15-17 %, ДПС и "Атака" се движат между 6 и 9%.
Три процента биха дали гласа си за СДС, по 1.8% - за НДСВ и за ДСБ. 22.2%нямат намерение да отидат до урните.
За последните месеци няма значими разлики, както в електоралната подкрепа за големите партии, така и в подредбата на предпочитанията към тях, посочват анализаторите.
При такива разлики между най-ниски и най-високи стойности на подкрепа към всяка от партиите не може да се говори за тенденции. Освен това ситуацията е далеч от предизборна и декларативните нагласи често вземат връх над реалните намерения.
Според НЦИОМ прави впечатление, че избиратели на партии от целия политически спектър, гледат добронамерено на ВМРО. Данните от последните няколко изследвания показват, че ВМРО е харесван и желан политически партньор и от страна на левите избиратели, и от центристите и от десните избиратели.
Независимо, че до редовните парламентарни избори остава още много време, в публичното пространство се дискутират предимствата и недостатъците на възможните
коалиционни партньорства
В това изследване НЦИОМ е предложил за оценка няколко хипотетични варианта за предизборни коалиции за предстоящите парламентарни избори. Получените резултати позволяват да се откроят няколко тенденции:
Донякъде е компрометиранана самата дума "коалиция". За коалицията се мисли в най-добрия случай като за компромис, т.е. за нещо не особено желано.
"Едно плюс едно не е равно на две", т.е. не работи логиката на механичните сборове. Другият вариант е максимата "колкото повече, толкова по-добре" не важи за българската ситуация, където с увеличаване броя на хипотетичните коалиционни партньори, намалява броят на гласоподавателите, готови да ги подкрепят.
За близо две трети от избирателите на БСП е приемливо бъдещо коалиционно обединение с ГЕРБ, но подобна добронамереност изразяват едва 28% от привържениците на Бойко Борисов.
За ГЕРБ в момента няма изгоден вариант за предизборна коалиция
При всички тествани хипотетични варианти избирателите, които подкрепят коалиционно обединение с участието на ГЕРБ, са по-малко от тези, които биха гласували за ГЕРБ, ако се яви самостоятелно.
В настоящия момент предизборна коалиция на ГЕРБ с десни партии има равни електорални шансове с предизборна коалиция между ГЕРБ и БСП.
В представите на анкетираните ГЕРБ и "Атака" са партиите, които трупат най-много точки през последните месеци, макар и в различна степен. Както симпатизантите на ГЕРБ, така и тези на "Атака" са убедени, че влиянието и на двете партии расте.
Голямата част от пълнолетните българи са на мнение, че десните партии не успяват да излязат от кризата и продължават да губят влияние в обществото.
В същото време, все повече хора са склонни да определят ГЕРБ и "Атака", като партии вдясно от центъра. Това в голяма степен е резултат от усещането за липса на значим политически субект в дясното политическо пространство.
Може да се окаже, че докато традиционните десни партии правят опити да се стабилизират, бившите им симпатизанти се ориентират към не дотам автентични десни формации, които трупат политически актив като алтернатива на управляващите.
При БСП наблюдаваме тенденция на задържане на електоралната подкрепа в рамките на твърдото ядро, като в същото време може да се твърди (по косвени индикации от изследването), че има още 3-4 процента недеклариран, скрит вот за социалистите.
Скрит вот има и за "Атака", макар делът му да е значително по-малък. Засега декларативно престижен остава вотът за ГЕРБ. Това поставя под въпрос точността на прогнозите за електоралния дял, който партията ще получи след година на парламентарния вот.
За партиите ГЕРБ и "Атака" все още се мисли като за сравнително нови и без опит във властта политически формации. Преценките за тях се формират на първо място от публичния образ на техните лидери. Затова, според общите преценки,
лидерът на ГЕРБ прави по-силно впечатление
в сравнение с политическите инициативи и медийните изяви на партията.
Макар и в значително по-малка степен, образът на лидера е най-добре възприеман и при "Атака", но със същото одобрение се ползват и политическите инициативи на партията.
Трябва да се подчертае обаче, че когато става дума за публичния образ на ГЕРБ, положителните характеристики изразително доминират над отрицателните, докато при "Атака" съотношението е с обратен знак.
Извън партията, за която хората биха гласували, те проявяват най-голяма търпимост и толерантност към ГЕРБ - 11%. Това може да се обясни и с факта, че тази политическа формация реално не е била във властта и не е подлагана на цялостна обществена оценка.
На второ място като партии, към които има най-малко възражения, се нареждат БСП и "Атака", посочвани от по 5%, следвани от десните с дялове от 4% за СДС и по 2% за НДСВ и за ДСБ.
