По пътя към президентския дворец (Elysee.fr) Ширак не е правил нито неочаквани скокове, не се е провалял, не е въртял колебливи завои. Сегашната загуба с референдума за Европейската конституция е може би най-сериозното поражение в политическата му кариера.
Израснал е в Латинския квартал на Париж - традиционна арена за интелектуални спорове и студентски брожения, обект на денонощно многоезично туристическо нашествие. В дома на баща му - чиновник в солидна фирма, отеквали политическите страсти.
Семейството не се примирило с колаборационизма с хитлеристка Германия, напуснало Париж след окупацията, заселило се в Южна Франция и там дочакало края на войната.
За разлика от повечето си връстници, Жак Ширак не се запалва по социалистическите идеи, възприема уличните младежки вълнения като хулиганство и остава верен на семейната традиция - уважение към възрастните, респект към родителите, добри обноски и прилежание.
Завършва с отличие престижния лицей Луи льо Гран, Института за политически науки (Institut d'études politiques de Paris), Националното училище по управление (École nationale d'administration (ENA), специализира в Харвардския университет в САЩ.
30-годишен започва работа в администрацията на министър-председателя Помпиду, и при Жискар д'Естен.
През 1972-74 г. заема последователно три министерски поста в правителството на Пиер Месмер - за връзки с парламента, на селското стопанство, на вътрешните работи. От 1974 г. оглавява голистката партия Сбор за републиката. След победа на парламентарните избори през същата година застава начело на правителството.
Две години по-късно, 44-годишен, сменя посоката на кариерата си, печели убедително изборите и става кмет на Париж, където управлява в продължение на 18 години. Успява да превърне една от най-мръсните столици на Европа в
подреден, уютен и удобен за живеене град.
Извършва решителни реформи в управлението на столицата, построява стотици нови жилищни сгради, без да руши историческия му облик, организира откриването на хиляди работни места, с желязна ръка прекършва ръцете на внасяния отвън тероризъм.
Превръща се в един от най-уважаваните политици в страната. На 7 май 1995 г. е избран за президент на Френската република.
Веднага след встъпването в длъжност подновява ядрените опити в атола Муруроа, прекратени с мораторим три години преди това, и предизвиква силни протести по целия свят.
През 1997 г. разпуска парламента, тъй като иска стабилно мнозинство, за да извърши оспорваните стопански реформи, и насрочва парламентарни избори. Губи ги, Жоспен става министър-председател и президентът е принуден на сложно сътрудничество в продължение на пет години.
През 2002 г. печели втори президентски мандат с голямо предимство пред десния екстремист Льо Пен. Подкрепят го, макар и "с отвращение", и повечето леви партии, които сега, заедно с Льо Пен, се противопоставиха на Европейската конституция (парадоксално, след като тогава призоваваха привържениците си да гласуват за Ширак, но с гумени ръкавици и запушени носове в знак на омерзение, за да предотвратят избирането на националист!).
От 45 години е женен за Бернадет, потомствена аристократка от старинен род. Жълтата преса нито веднъж не е успяла да намери какъвто и намек за клюки в това щастливо семейство.
По-популярна от двете му дъщери (Лоранс и Клод) е по-малката - Клод, която работи в кабинета на президента, отговорна е за имиджа му и за контактите в свободното време.
За стила му е характерно неформалното общуване; пословично е нежеланието му да участва в протоколни светски събития. Работният му ден завършва всяка вечер в 20,45 ч., каквито и други ангажименти да има - винаги вечеря в семейна среда.
Отмаря, като гледа трилъри и чете книги за източно изкуство, към което, както и към примитивното африканско изкуство, проявява дълбок интерес още от ранната си младост.
След като години наред е учил руски език, президентът на Франция, в дълбока секретност, е превел на високо професионално равнище "Евгений Онегин" от Пушкин, но категорично отказва този превод да бъде издаден.
В стила на Ширак има и други особености, които го отличават от "нормалното" за държавен глава.
Когато през 1992 г. като кмет посещава Китай, отказва да се срещне с кмета на Пекин, защото го смята виновен за трагичните събития на площад "Тянамън" три години по-рано.
Когато светът чества 500-годишнината от откриването на Америка, Ширак с писмо отказва на испанския крал да участва в тържествата за събитие,
"което е предизвикало чудовищен геноцид и гибелта на над 3 млн. души".
В качеството си на доктор на политическите науки е автор на много книги, които пише сам, вместо да ги възлага на сътрудници: "Франция: време за избор", "Франция за всички", "Блясък на надеждата" и др.
По време на кризата с Ирак преди войната през 2003-та Ширак упрекна България и Румъния в лекомисленост заради проамериканската им позиция и намекна, че това намалява шансовете на двете страни да се присъединят към ЕС.
Според него "опасните" и "инфантилни" действия на източноевропейските държави можели да засилят враждебността на общественото мнение към тях в 15-те страни членки.
Няколко дни по-късно британският таблоид "Сън" го атакува персонално, като изброи и "10 мръсни сделки, осъществени от Франция в помощ на Саддам".
Вече 30 години двуличният Ширак крепи лошия Саддам Хюсеин, с когото се запознал още през 1972 г., обяви най-тиражният вестник на Острова, като припомни, че френският президент е единственият западен държавен глава, който познава лично иракския диктатор.
