Парламентарни избори във Франция и Белгия

В ъв Франция и Белгия днес гласуват за депутати.

За 577-те места във френското Национално събрание (Assemblee-nationale.fr) се борят 7639 кандидати.

Очаква се само няколко десетки да спечелят мандата си още на първия тур, за което е необходимо да получат 50% от подадените гласове.

Парламентарните избори са по-малко от месец след вота за президент, спечелен от Никола Саркози. Неговата партия Съюз за народно движение има всички шансове да получи абсолютно мнозинство след втория тур на 17 юни.

Главната опозиционна партия - Социалистическата, пък ще положи всички усилия да ограничи щетите след неуспеха на кандидатката си Сеголен Роял да се пребори за президентския пост, отбелязва БГНЕС.

В Белгия 7 млн. гласоподаватели са призовани да участват в парламентарния вот, който може да върне на власт християндемократите.

Очаква се избирателите да сложат край на 8-годишното управление на премиера Ги Верхофстад от партията на Фламандските либерали и демократи (ФЛД).

Най-често споменаван за негов вероятен приемник е председателят на регионалното правителство на Фландрия Ив Льотерм, лидер на партията "Християндемократи и фламандци" (ХиФ).

Той е известен с изказванията си, че днес белгийците са обединени единствено от краля, футболния отбор и бирата.

Социологическо проучване, публикувано в петък, сочеше на предни позиции фламандската партия ХиФ в северния автономен район Фландрия, докато Социалистическата партия на говорещите френски език (СПГФЕ) отстъпва на юг във Валония, където досега беше на водещо място.

Според същото допитване партията на Льотерм и малкият й съюзник Неофламандски съюз (НФС) ще изпреварят във Фландрия крайнодясната Влаамс Беланг (ВБ - Фламандски интерес).

Претендент за премиерскияпост е и председателят на Социалната прогресивна алтернативна партия (СПАП) Йохан Ванде Ланот.

Основна тема в предизборната кампания са исканията на Фландрия за по-голяма автономия, обяснява БТА.

В същото време франкофонските партии в досегашното правителство, единни в съпротивата срещу реформирането на държавата, се разминават по другите теми в предизборната кампания.

Според прогнозите СПГФЕ на Елио ди Рупо има лека преднина пред Реформисткото движение (РД) на министъра на финансите Дидие Рейндер въпреки серията финансови скандали, опетнили името й в управлението на няколко големи градове във Валония.

Избирателите в Белгия ще гласуват за 150 депутати в Камарата на представителите (долната камара на парламента) и за 40 от общо 71 сенатори, обобщава още БТА.

Партиите кандидатстват с листи във всяка от 10-те провинции и в района на Брюксел. Броят на местата е пропорционален на броя на населението на всяка провинция.

За Сената листите са две - за холандскоезичния район Фландрия и за френскоезичната Валония. Малката немскоезична общност на Белгия участва във валонската листа.

Камарата на представителите има по-голяма власт, тъй като контролира държавните финанси, но политиците, които се състезават за премиерския пост, обикновено се издигат за водачи в листите за Сенат, което показва тяхната популярност сред съответната общност - холандскоезична или френскоезична.

След изборите кралят на Белгия определя старши политик за "информатор", който проучва възможностите за съставяне на коалиция. Монархът посочва и "форматор" за съставяне на правителството - обикновено това е бъдещият премиер.

Кралят може да назначи и направо "форматор", без да е необходим "информатор". Правителството е с мандат от четири години.

БГНЕС пък припомня, че според местното законодателство белгийците са задължени да гласуват и за неучастие в изборите по уважителни причини се наказват с глоба.